Мими Лат - Опасно съдружие

— Не, благодаря — отказа тя.

В продължение на няколко минути говореха за незначителни неща — главно за времето. Усещаше се напрежение, а Ребека продължаваше да се пита защо са я повикали тук.

После вратата се отвори и в кабинета влезе Катрин Денисън. Беше облечена във великолепно шоколадово костюмче и носеше обувки от фина кафява кожа. Тази жена работеше по осемнадесет часа на денонощие, но въпреки това съумяваше да изглежда така, сякаш току-що е напуснала фризьорския салон.

— Как се справяш? — Гласът на Катрин прозвуча необичайно сърдечно, ръката й се протегна и докосна рамото й. Но Ребека моментално усети фалшивата нотка и нервите й се опънаха. Сякаш Катрин знаеше точно как се държи човек в подобна ситуация и играеше добре заучена роля.

— Както може да се очаква — отвърна. Инстинктивно усети, че не бива да показва мъката си пред тези хора.

— Трябва да обсъдим някои неща — каза Джон, после замълча за момент и очите му състрадателно се спряха на лицето й: — Надяваме се, че ще се справиш…

— Няма проблеми — кимна Ребека и леко се завъртя, за да вижда и двамата партньори. — Брандън ще се присъедини ли към нас?

Джон хвърли тревожен поглед към Катрин, която се беше отпуснала на облегалката на креслото му.

— Един от клиентите му преживява криза — поясни тя. — Каза, че ще ти се обади по-късно.

Ребека кимна. Щеше да се чувства малко по-удобно, ако и Брандън беше тук, тъй като го познаваше много по-добре.

— Както знаеш, Райън стана наш партньор през тази година — започна Джон. — Според условията на договора всеки от партньорите притежава част от основния капитал на фирмата, която се изчислява според стажа му в нея. Няма да навлизам в подробности, а ще ти предложа копие от този договор, ако вече не си го открила сред книжата му.

Стана и започна да крачи напред-назад из помещението.

— За съжаление Райън е партньор съвсем отскоро, тъй че дяловото му участие не е голямо. Но преди да говорим за това, искам да обсъдим един друг въпрос.

Ребека любопитно го погледна и кимна.

Той прочисти гърлото си и с леко притеснение продължи:

— Знаеш ли… След нещастието ние направихме нещо като ревизия на фирмата и открихме… хм… известни отклонения… — Замълча за момент, после я погледна право в очите. — Повярвай ми, Ребека, много бих искал да намеря друг начин да ти го кажа, но… — Преплете пръсти и завърши: — По всичко личи, че Райън е използвал средства на фирмата за лични цели.

Тя се намръщи, сякаш не беше убедена, че е чула правилно.

— За лични цели ли? — попита. — Не разбирам!

— Може би Катрин ще ти обясни по-добре — побърза да каже Джон и хвърли очаквателен поглед към партньорката си.

Жената леко отмести кичур руса коса от челото си.

— Много ми е трудно да го кажа, Ребека — погледна я в очите. — Но фактите са категорични: Райън ни е обрал!

— Това е невъзможно! — почервеня от гняв Ребека. — Райън не е способен на подобно нещо!

— Разбираме как се чувстваш — отвърна другата жена и кръстоса добре оформените си крака. — Честно казано, и ние сме доста шокирани…

— Имате ли доказателства за подобно обвинение? — попита я с разтуптяно сърце.

— Ще се опитам да ти изясня състоянието на нещата — отвърна тя. — За известно време имахме финансови затруднения, но никой от партньорите не им обърна сериозно внимание. На всяка компания се случва да има големи вземания, но постъпленията да се забавят… В крайна сметка обаче разбрахме, че нещо не е наред. За това ни алармира една счетоводна фирма, която периодично ни прави балансите.

— Райън е злоупотребявал с пари на фирмата от около две години насам — намеси се Джон. — Това е ставало с помощта на човек от нашия счетоводен отдел, в момента изясняваме точно кой е той. Подозираме определен служител, когото изпратихме в отпуск.

Ребека продължаваше да клати глава. Това не можеше да е вярно! По известни само на тях причини тези двамата й бяха скроили някакъв гаден номер! Стегна се и реши да зададе необходимите в подобни случаи въпроси, въпреки дълбокото си убеждение, че обвиненията срещу мъжа й са несъстоятелни.

— За каква сума става въпрос?

— Неколкостотин хиляди долара — отвърна, без да я гледа Джон.

— Това са много пари! — широко разтвори очи тя. — За какво Райън би си позволил да използва подобна сума?

— Надявахме се да го чуем от теб — отвърна Джон и отново стрелна с поглед Катрин.

— Станала е грешка! — напрегнато се наведе напред Ребека. — Познавам мъжа си, той не е крадец! Обратно, той беше най-честният човек, когото съм срещала!