Мими Лат - Опасно съдружие

— Има ли нещо, което не ми е известно относно злоупотребите? — подозрително попита тя. Стори й се, че в очите му за миг зърна страх.

— Не ставай смешна! — намръщено отвърна той. — Просто не съм сигурен как медиите ще възприемат този скандал. Не искам клиентите да останат с впечатлението, че фирмата не се управлява по най-добрия начин.

— Но властите трябва да бъдат уведомени за всичко, което може да хвърли светлина върху действията на Райън, нали? — хвърли му коварен поглед тя. — Освен това ти продължаваш да се оплакваш, че слуховете вредят на предизборната ти кампания. Липсващите средства ще дадат на полицията онзи мотив, който й е нужен за прекратяване на следствието.

— Още е рано! — ядосано отсече той.

Катрин стреснато го погледна. Не можеше да разбере защо Брандън проявява раздразнение по този въпрос.

Той очевидно забеляза недоумението й и троснато добави:

— Току-що получих доста обезпокояващи новини, свързани с предстоящите избори…

Тя въпросително вдигна вежди и зачака.

— По всяка вероятност Пол Уърлингтън ще обяви, че е готов да участва в изборите като мой опонент — поясни Брандън.

— Не говориш сериозно! — стреснато го погледна Катрин. До този момент беше убедена, че мястото му в Сената е абсолютно сигурно.

— Де да беше така — въздъхна партньорът й и очите му се присвиха. — Нали ти твърдеше, че Уърлингтън стои твърдо зад моята кандидатура?

— Надпреварваха се да ме убеждават в това — промълви тя.

Съпругата на Уърлингтън, Даяна, беше нейна приятелка още от дните на пристигането й в Калифорния с диплома от Харвардския юридически факултет в джоба. Въпреки различния начин на живот — Катрин, изцяло отдадена на кариерата, а Даяна — на светския живот в ролята на богата съпруга, двете си останаха изключително близки.

— Не мога да повярвам, че Даяна е способна да ми погоди такъв номер — поклати глава тя, после побърза да се поправи: — Да ни погоди такъв номер! Нали двамата с Пол сами предложиха яхтата си за приема, на който набирахме предизборни фондове? — Поклати глава и докосна с пръст слепоочието си. Имаше всички признаци да започне поредното тежко главоболие. — Ако си спомняш, такъв слух беше пуснат и преди няколко месеца и ти ме накара да проверя колко истина има в него… Тогава Пол и Даяна категорично отрекоха, че той възнамерява да издига кандидатурата си.

— Помня твоите уверения — намръщено кимна Брандън. — Но подозренията ми останаха и по тази причина помолих Райън да извърши някои допълнителни проучвания. Тихо и кротко, без да привлича вниманието.

— И какво откри той? — любопитно го погледна Катрин.

— Не знам — тросна се Тейлър и отпи глътка от чашата си. — Малко преди да умре ми каза, че е напипал нещо много сериозно, но ще го сподели с мен едва след като получи съответните доказателства. Така и не разбрах за какво става въпрос…

— С удоволствие ще прегледам документите му, може пък да открием нещо…

— Вече го сторих, но сред книжата му няма нищо — поклати глава той.

Главоболието й рязко се усили.

— Имаш ли аспирин? — попита го.

— Виж в банята, в шкафчето за лекарства.

Банята зад кабинета му беше облицована с плочки от черен мрамор и оникс, а крановете бяха златни. Вътре имаше душ за хидромасаж, двоен умивалник с огромно огледало и маса за релаксация и ръчен масаж. Катрин глътна три аспирина наведнъж и побърза да се върне обратно в кабинета.

— Според мен Райън е държал информацията за Уърлингтън у дома си — рече Брандън. — Трябва да проверим…

— Може би вече е късно — поклати глава тя. — Ребека каза, че някой е нахлул в къщата им и е изтрил всички данни от компютъра на Райън. — Забарабани по кожената тапицерия на дивана. — Питам се дали Уърлингтън не е усетил нещо за неговите разследвания.

— Господи! — потъмня лицето на Брандън. — Защо тази жена не ни донесе веднага материалите? — Изправи се, пъхна ръце в джобовете на панталона си и започна да крачи напред-назад. — Един господ знае какво друго е имало в този компютър, имам предвид извън материалите за Уърлингтън… — Спря се и рязко се обърна. — В тази минута Пол Уърлингтън може би разполага с плановете за цялата ми предизборна кампания! Ако е така, чака ни голяма беда!

— Не мога да разбера защо би постъпил по този начин — отвърна Катрин.

— Ще ти кажа защо — погледна я с блеснали очи той. — Защото този твой „приятел“ е сигурен, че може да се възползва от смъртта на Райън, да разбие на пух и прах моята предизборна кампания и да даде мощен тласък на своята!