Мими Лат - Опасно съдружие

Катрин само сви рамене и отпи глътка чай с лед.

Другата жена прочисти гърлото си и продължи:

— Питам се как ти се отрази смъртта на Райън… Нали преди време бяхте доста близки?

— Оттогава изминаха три години — отвърна й, недоволна от факта, че трябва да минава в защита. — Междувременно в живота ми имаше и други мъже…

— Мъже никога не са ти липсвали — съгласи се тя, после се облегна назад и на устните й се появи лека усмивка. — Беше ми интересно да видя жената, която ти измъкна Райън. И трябва да призная, че Ребека е доста хубавичка… — Помълча за миг, после тихо добави: — И младичка…

Катрин замръзна на мястото си. Не обичаше да си спомня за единствения случай в живота си, в който беше изместена от друга жена. Все още не можеше да го преживее, може би защото бе искрено убедена, че връзката й с Райън е перфектна. Той беше с няколко години по-млад от нея, но това изобщо не им пречеше. На практика младите мъже винаги се оказваха по-любвеобилни, далеч по-склонни да се нагаждат към нея. А в сексуално отношение бяха направо съвършени — нещо, на което държеше. Никога не би се омъжила като Даяна по сметка, без тръпка, без радостната искрица, която придружава желания сексуален контакт.

— Райън не ме напусна заради Ребека — излъга с усмивка тя. — На практика стана точно обратното — аз го напуснах, тъй като срещнах един мъж, който беше страхотен в леглото. — Направи пауза, после смени темата: — А как вървят нещата между теб и Пол?

— Живеем много добре — отвърна Даяна и машинално опипа златната гривна на китката си. — Нищо не ми липсва, поне в материално отношение. — От устните й се откъсна лека въздишка: — Но Пол просто е от хората, които не държат особено на интимните мигове, знаеш…

— Вече си на четиридесет и две, Даяна — погледна я с добре изиграно съчувствие Катрин, — нима напълно се отказа да имаш деца?

— По този въпрос Пол е абсолютно категоричен — тъжно въздъхна приятелката й. — Не иска деца!

— Някаква причина от медицинско естество?

— Явно… Но той не желае да говори за нея.

— Е, добре — облегна се назад събеседничката й. — Надявам се да се вслушаш в съвета ми. Всъщност няма причини да се лишаваш от секс, при това на тази зряла възраст, нали?

— Е, имам си своите забежки — призна с въздишка тя. — Без секс ще се спаружа като ябълка. Проблемът е в това, че трябва да бъда изключително предпазлива. — Тежко въздъхна: — Страх ме е, Катрин! Сигурна съм, че ако Пол разбере, моментално ще ме напусне! А това означава да умра!

— Тогава направи така, че той никога да не разбере — съчувствено подхвърли Катрин, докато напрегнато обмисляше получената информация. Дали откритията на Райън не бяха свързани с факта, че Пол Уърлингтън отказва сексуален контакт с жена си? Ако това излезе истина, Даяна положително ще бъде много нещастна да го види във вестниците. Следователно и тя има интерес да убеди съпруга си да се откаже от изборната надпревара. — Между другото, можеш да напомниш на Пол и още нещо — продължи с поверителен тон. — Когато човек навлезе в политиката, тайните на личния му живот неизбежно стават обществено достояние. Особено онези от тях, които са свързани със секса.

Даяна Уърлингтън замислено чакаше да й докарат колата. Някои от нещата, които й каза Катрин, доста я тревожеха. Особено фактът, че екипът на Брандън Тейлър е проучвал съпруга й, което означава само едно — вероятно проучват и нея. Тази мисъл я накара да потръпне. Не знаеше дали да каже на Пол. Самата мисъл, че може да обсъжда с него подобни неща, накара зъбите й да затракат. Ако той усети нервността й, нещата положително ще поемат в опасна посока.

Въздъхна дълбоко. От сърце се надяваше, че Райън Морланд не е открил нищо, преди да умре. Имаше основание да мисли по този начин, защото Брандън Тейлър не би пропуснал да се възползва от разкритията му. Реши, че засега е най-добре да изчака хода на събитията.

Спусна ръце и придърпа полата си. Изведнъж си даде сметка, че дрехата й е станала широка. След онази ужасна нощ на яхтата почти престана да се храни. При нормални обстоятелства би се зарадвала на липсата на апетит, тъй като винаги се притесняваше за теглото си. Но сега слабееше толкова бързо, че започна да се тревожи. Прииска й се всичко това да свърши и полицията да приключи с разследването.

Болезнено се нуждаеше от прегръдката на мъжа си, от успокоителните му думи в ухото си. Снощи си бе облякла една съблазнителна дантелена нощница и направи опит да го прелъсти, но той се отдръпна и сухо й напомни, че вече са доста стари за подобни упражнения. Това дълбоко я нарани. Очите й се насълзиха. „Не прави това — напомни си тя. — Само ще си размажеш грима…“