Мими Лат - Опасно съдружие

Зърна пиколото зад волана на белия ягуар, който бе изкаран от подземния гараж. Тя му даде бакшиш, настани се на хладната кожена седалка и потегли по Родео Драйв. Телефонът в колата зажужа точно когато пресичаше булевард „Уилшайър“.

— Ало?

— Здравей, Даяна.

Пулсът й се ускори.

— Защо ми звъниш в колата? — прошепна. Опитваха се да избягват разговорите по клетъчните телефони, които бяха твърде опасни.

— Трябва да говоря с теб. Спри някъде и ми се обади. Чакам…

Линията прекъсна.

— О, господи! — промърмори. Имаше час при шивачката и едно евентуално спиране щеше да я забави. Но тя го стори, отбивайки на първия паркинг, който се появи пред очите й. Пусна няколко монети в брояча и се втурна към близкия ресторант.

— Имате ли телефонен автомат?

Мъжът зад касовия апарат кимна с глава към дъното на помещението:

— Ей там.

Даяна откри апарата, пусна в процепа две монети по четвърт долар и набра номера.

— Здрасти, аз съм.

— Чух нещо твърде обезпокояващо — каза той. — Ребека Морланд споделила с един от съдружниците на мъжа си, че Райън по всяка вероятност е бил убит.

— Убит? — попита със свит стомах тя. — Кой от партньорите е казал това?

— Защо питаш?

— Защото току-що бях с Катрин Денисън, която изобщо не спомена за подобно нещо. Ако е знаела, щеше да ми го каже, в това съм напълно сигурна.

— Интересно — проточи Холмс. — Значи е някой от останалите. Междувременно исках да се уверя, че си запазила самообладание и се придържаш към уговорката.

— Естествено.

— Това не ми харесва — промърмори той. — Ребека Морланд трябва да бъде спряна, но все още не зная как… — Прозвуча циничният му смях: — При всички случаи ние с теб трябва да се видим. Чакам те тук утре в един часа.

— Добре — отвърна тя и хвърли поглед на часовника си. — Извинявай, но трябва да бързам, защото закъснявам за една среща.

— Ще се видим утре.

Максуел Холмс, политически гуру с огромни връзки и влияние, намръщено остави слушалката. Предпочиташе да се срещне с Даяна още тази вечер, но сега не беше времето да поема рискове по отношение на евентуалното й компрометиране. Същевременно нетърпеливо очакваше часа, в който съпругът й ще открие връзката им. Щом си представи картинката, настроението му моментално се подобри: „Господи, нека бъда наблизо, искам да видя лицето на Пол Уърлингтън, когато разбере, че чукам жена му! Това положително ще разбие онзи мръсник, ще разклати земята под краката му…“.

Върна се на мястото си под солариума. Гордееше се с хубавата си фигура и тена си. Когато снимката му се появяваше във вестниците или го показваха по телевизията — нещо, което се случваше доста често, Максуел Холмс винаги изглеждаше по-добре от събеседника си, независимо дали той беше губернаторът на Калифорния или Уорън Бийти.

Отдавна бяха отминали времената, когато висеше в кънтри клуба „Ел Рей“ и беше момче за всичко: изпълняваше дребни поръчки, гонеше топките за голф, удовлетворяваше всякакви молби — дори да изчука съпругата на някой от членовете. В онези дни в клуба членуваха куп известни личности от света на шоубизнеса, а Холмс се сприятеляваше със синовете и дъщерите им. С годините се промени и външният му вид: приятният на вид хлапак се превърна в красив мъж, когото мнозина оприличаваха с Том Селек. Неуморен сваляч на начинаещи актриси, той имаше достатъчно вкус и прозорливост да се сближава с бъдещи звезди и това го направи известен. А самият факт, че е изчукал всички знаменитости на Холивуд, го превърна в нещо като легенда и жените се избиваха да го търсят и да му предлагат ласките си.

Колкото и странно да звучи, именно добрите връзки в Холивуд му помогнаха да си създаде име и авторитет в света на калифорнийските политици. Всички тези влиятелни мъже се ласкаеха от контактите си с шоубизнеса, а големите холивудски звезди от своя страна пък искаха да участват в политиката не само с дарения, а и с популярността си. Холмс бързо прозря това и ловко се превърна в свързващ елемент между тези две социални групи, получавайки особения статут на най-влиятелната личност в щата, която на всичкото отгоре не се нуждае нито от официални постове, нито от гласовете на електората. Надпреварваха се да го канят в различни сенатски комисии — в момента например оглавяваше щатската комисия за крайбрежната ивица, която на практика му осигуряваше контрол върху всички калифорнийски плажове.

Замисли се върху проблема с Ребека Морланд. Онази вечер на яхтата му беше направила много добро впечатление. Голяма част от жените на борда бяха ослепителни, но тя притежаваше една особена свежест, която моментално привлече вниманието му. Спомни си как мъжът й го завари да я ухажва, на устните му се появи усмивка. Ако погледът можеше да убива, жертвата със сигурност щеше да е самият той, а не Морланд. Една самотна вдовица без съмнение е твърде подходяща за ухажване, но Холмс ясно съзнаваше, че сега не е моментът за такива неща. Твърдението на тази жена, че съпругът й е убит, щеше да попречи на плановете му и той трябваше да намери начин да й затвори устата. Налагаше се!