Мими Лат - Опасно съдружие

— Вероятно са били превеждани? — попита тя с разтуптяно сърце. — Означава ли това, че ти не си бил в течение?

Той се усмихна и покрай очите му се появи мрежа от ситни бръчици.

— Забравих, че срещу мен седи юрист. Но съм затънал до гуша в работа… Движа нещата, свързани с предстоящите избори, освен това на главата ми са и всичките дела, с които се занимаваше Райън… Джон ме запозна със състоянието на нещата, а аз помолих Катрин да ги провери. — Замълча и отпи от чашата си. — Според нея Райън е отклонил от сметките на фирмата около двеста и петдесет хиляди долара, а може би и много повече. Всичко това е станало за период от около две години.

— А мотив? — попита Ребека. — С нещо да си е проличало? Райън няма нито скъпи дрехи, нито бижута. Никакви нови коли. Едва ли си е купил яхта или частен самолет, тъй като и аз щях да зная за това, нали?

— Така е.

— Добре, но как тогава е изхарчил парите ви? — започна да се ядосва тя.

— Нещата наистина не се връзват — кимна Брандън и замислено прокара пръст по устните си. — Но може би е имал някакви неизвестни за нас неприятности. Като имаме предвид това, което се случи с него, той явно е взел тези пари, макар да не подозираме за какво са му трябвали.

— Какво искаш да кажеш? — втренчи се в него Ребека.

— Оставил е предсмъртно писмо — не издържа на погледа й възрастният мъж. — И… Всъщност останалото ти е известно…

— Райън не се е самоубил! — решително възрази тя. — В нощта на изчезването му ти на няколко пъти повтори, че ако си знаел за душевното му състояние, си щял да направиш нещо… Какво имаше предвид?

Брандън взе от масата кутийката с инкрустации. Замислено отвори капачето, после отново го затвори.

— Беше ясно, че Райън не е на себе си — отвърна най-сетне. — Няколко пъти го попитах какво не е наред, но не получих отговор. Стигнах до извода, че напрежението около предизборната кампания му е дошло твърде много. — Раменете му леко се повдигнаха. — Исках да му дам малко спокойствие, или по-скоро малко време за адаптация. — Прочисти гърлото си, след което продължи: — Ако бях усетил намеренията му да се самоубие, положително щях да му помогна. — Очите му внезапно се насълзиха. — Извинявай… Но не мога да се освободя от чувството, че съм го предал… Не зная как и с какво, но… — Стана и бързо излезе от стаята.

Ребека остана потресена от сълзите му. Изведнъж осъзна, че не само тя страда от загубата на съпруга си. Беше ясно, че този човек също не проумява как се е стигнало до липсата на служебните пари. Може би се бе държала с него неоправдано рязко…

Когато се върна, вече се беше овладял. Седна на мястото си и взе чашата.

— Какво те накара да мислиш, че Райън не е на себе си? — попита с променен тон тя.

Брандън замислено потърка челото си и леко въздъхна:

— Неговото чувство за хумор правеше впечатление на всички. Но изведнъж той престана да се усмихва, а няколко души от персонала се оплакаха, че им крещи — нещо съвсем неприсъщо за него. За седем години съвместна работа нито веднъж не съм го чувал да повиши тон на когото и да било. Разбира се, понякога си позволяваше да скастри някого от юристите в кантората, но никога секретарка или обикновен чиновник.

— Това ли беше всичко?

— Не. Беше разсеян. Понякога му задавах един и същи въпрос по два-три пъти, докато получа отговор. Поведението му беше странно, сякаш се беше пренесъл на друга планета.

Ребека усети студени тръпки по гърба си. Брандън споменаваше неща, която и тя беше забелязвала в поведението на съпруга си.

— Друго? — глухо попита тя.

Той я изгледа продължително, после тихо попита:

— Защо се измъчваш, Ребека? Защо измъчваш и мен? Добре знам колко много го обичаше… И двамата го обичахме. Нека не правим нещата по-тежки, отколкото са.

— Ти повече от всички хора би трябвало да търсиш истината! — повиши тон тя.

Той стисна зъби.

— Зная, че кипиш от гняв и си го изкарваш на мен, защото няма на кого друг! Не е зле да ти припомня, че двамата с теб сме в един отбор.

Младата жена вдигна чашата си срещу светлината и се загледа в мехурчетата. Съзнаваше, че нервите й са опънати до крайност, но въпреки това не намираше сили да се извини.

— В онази нощ на яхтата разговаря ли с Райън? — попита най-сетне тя.

— Няколко пъти — кимна Брандън и в погледа му се появи загриженост. — Съмнявам се, че мога да повторя това, за което си говорихме… Просто общи приказки, като на прием.

— Мислех, че Райън е там, за да ти осигури подкрепата на някои влиятелни хора. Не бих казала, че това са общи приказки.