Мими Лат - Опасно съдружие

Ребека натисна звънеца и зачака. Изпитваше безпокойство и смут. В къщата светеше, но това съвсем не означаваше, че домакинът си е у дома. Много хора използват електрониката за включване на осветлението и музиката в домовете си просто като предпазна мярка срещу крадци. Изчака шейсет секунди, после отново натисна звънеца.

Разочарована, тя се обърна и слезе по стълбите, които водеха към колата й, паркирана на извитата алея. Изведнъж откъм улицата блеснаха ослепителни фарове и някаква кола се насочи към просторния гараж, който би побрал и камион. Реши, че това е той, и усети как пулсът й се ускорява.

Няколко секунди по-късно откъм гаража се появи висок и едър мъж.

— Ребека, ти ли си? — попита басово той.

— Аз съм.

Брандън Тейлър се насочи към нея със загрижено изражение на лицето.

— Добре ли си?

— Съмнявам се, че някога изобщо ще бъда добре — промърмори с въздишка тя.

— Знам какво е — рече Брандън и я притисна към широките си гърди.

Ръцете й се обвиха около раменете му. Изведнъж й се прииска да му прехвърли всичките си проблеми и да забрави за тях.

— Ела да влезем на топло.

Последва го в гаража, откъдето имаше вътрешен вход за къщата. Беше стара и хубава, в колониален стил, построена още от дядото на Брандън, а след това разширена и модернизирана.

Преди време Брандън шеговито беше подхвърлил, че иска да я завещае на Райън и Ребека, защото тъй и тъй няма деца. Като си спомни за тези негови думи, в гърлото й заседна огромна буца.

— Да отидем в кабинета — рече Брандън и тръгна към вътрешността на къщата, палейки всички лампи по пътя си.

Обзавеждането на кабинета беше красиво и удобно; имаше високи библиотечни рафтове, мултимедиен компютър, меки дивани и кресла. По стените висяха картини и снимки за спомен с известни политически фигури. За пръв път след смъртта на съпруга си Ребека се почувства на сигурно място, тъй като в тази стая бе прекарала много приятни мигове.

— Искаш ли нещо за пиене? — попита Брандън, докато сваляше сакото си и разхлабваше вратовръзката си.

Беше хубав мъж. Лесно можеше да си представи как е изглеждал преди двадесет или тридесет години. Умен, очарователен, словоохотлив, неотразимо привлекателен за повечето жени… Част от похожденията му бяха публична тайна; носеха се слухове, че негови любовници са били няколко от най-красивите жени на света. Но си беше останал ерген. Според Райън човек като Брандън Тейлър не може да живее в брачен съюз, просто защото е устроен другояче.

— Чаша минерална вода, ако обичаш — отвърна тя.

— Настанявай се удобно, ей сега се връщам.

Ребека потъна в дълбокия кожен диван и усети как напрежението я напуска. Трябваше да го посети по-рано, но беше заета с роднините си. Отправи една безгласна молитва към Бога, много й се искаше Брандън да й даде поне част от отговорите на въпросите, които я измъчваха. И най-вече на този, който бе свързан със смъртта на съпруга й.

— Заповядай.

Брандън се изправи пред нея с кристална гарафа „Уотърфорд“ в едната ръка и висока чаша в другата. На себе си бе налял два пръста бренди.

— А сега ми кажи какво те води у дома посред нощ… — седна на съседното кресло той.

— Извинявай, но от секретарката ти разбрах, че ще закъснееш, тъй като си имал ангажимент в кънтри клуба. Как мина, между другото?

— Много добре — усмихна се той. — Слава богу, повечето членове са на моя страна, проявиха достатъчно щедрост за финансирането на предизборната ми кампания.

— Това е хубаво — кимна Ребека, прочисти гърлото си и добави: — Съжалявам, че не успя да присъстваш на днешната среща в кантората.

— Исках, но един от клиентите ми получил съдебен запор и вратите на ада се разтвориха. Нали не ми се сърдиш?

— Не, няма за какво — въздъхна тя. — Но след тези две ужасни седмици изведнъж се изправих пред тежките обвинения на Джон и Катрин и това ми дойде много… — Гласът й заглъхна.

— Мога да си представя какво си изпитала — кимна Брандън.

— Не вярвам на всичко това! — погледна го в очите младата жена.

— Аз също не повярвах — отвърна с лека въздишка той и отпи глътка бренди. — Винаги съм мислил, че ако Райън се нуждае от нещо, би могъл просто да ми каже.

Стомахът й се сви на топка и тя рязко се приведе напред.

— Не мога да повярвам на ушите си! Райън ти беше като син! Нима наистина мислиш, че е откраднал парите ти?

— Бях готов да се закълна пред куп библии, че това е невъзможно! — направи гримаса Брандън. — И се молех на Бога да е станала грешка… Но съм безсилен пред доказателствата. Казано най-общо, постъпващите при него суми вероятно са били превеждани не по сметка на фирмата, а в някаква друга — негова лична сметка.