Мими Лат - Опасно съдружие

— За ваше съжаление чух доста от това, което казахте, Катрин — отвърна той. Гласът му издаваше отвращение.

— А останалото е записано — добави Ребека, изправи се на крака и му показа касетофона в чантата си. За щастие той продължаваше да работи.

— Иди да повикаш полицията — кимна й Даниел.

— Ще направите голяма грешка — простена Катрин, опитвайки се да стане на крака.

— Не мърдайте! — рязко я предупреди той, а в очите му се появи стоманен блясък. — При първото рязко движение ще стрелям!

Ребека се изправи и тръгна към телефона. От огромното облекчение, което изпита, тялото й почти се схвана. Набра номера на полицията и остана като закована на мястото си. Нямаше представа колко дълго продължи това. Най-накрая до слуха й долетя нарастващият вой на полицейски сирени…

Даниел отвори уста за обяснения едва след като отведоха Катрин. След последния им телефонен разговор се опасявал, че Ребека ще направи глупостта да притисне тази жена, и взел съответните мерки. Вече знаел, че Катрин има навика да работи до късно и веднага хукнал към кантората. След като не я открил там, разбрал грешката си и моментално се отправил към Манхатън Бийч. За съжаление Ребека отдавна го била изпреварила.

— Защо се изложи на този риск? — попита с потрепващ от гняв глас той.

Ребека го бе изслушала мълчаливо, ясно осъзнала, че този човек е бил на ръба на нервната криза не за друго, а защото е бил дълбоко загрижен за безопасността й. Изчака го да се успокои и тихо обясни, че не би могла да позволи на тази жена да се измъкне. Просто трябвало да я накара да плати за убийството на Райън.

По-късно той настоя да я изпрати до дома й. Стиснала волана с две ръце, тя се опитваше да си представи какво бе преживял съпругът й. Защо Райън не беше споделил нищо с нея? Защо, господи? Заедно може би щяха да стигнат до решението да се обърнат към ФБР или пък да направят нещо друго. И той нямаше да е мъртъв… Постепенно осъзна, че няма смисъл да се измъчва по този начин. Вече не можеше да го върне…

Даниел слезе от колата и я изпрати до входната врата.

— Ще ме поканиш ли да вляза?

Тя долови умолителната нотка в гласа му. Стана й топло и хубаво, изведнъж почувства колко много й е липсвала подобна загриженост. Даниел беше чудесен човек, но все още беше твърде рано… Може би след време…

— Благодаря — усмихна му се тя. — Ценя високо твоята загриженост. Но за момента бих искала нещата да останат такива, каквито са…

Той моментално разбра и се усмихна. Наведе се, устните му леко докоснаха косата й.

— Дадено — рече. — Пази се. Ще ти се обадя след няколко дни…

Тя кимна, въздъхна и бавно отвори вратата.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5690

Издание:

Мими Лат. Опасно съдружие

Американска. Първо издание

ИК „Гарант-21“, София, 1999

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 954-8009-81-1