Мими Лат - Опасно съдружие

— Разбирам — разтърка брадичката си Даниел.

— Да не забравяме и това, което е видял Тони Некосия — добави Ребека. — Имам предвид изцапаната рокля и драскотината на ръката й.

— Не успя да откриеш тази рокля, нали?

— От химическото твърдят, че Катрин не им е носила подобна рокля. По всичко личи, че още на другия ден я е изхвърлила.

— Всичко това е важно — кимна Даниел. — Особено купуването на елавил със специална рецепта. Но информацията, която си получила от помощник-аптекаря, не е валидна пред съда. Може да стане такава, само ако я получим със съдебна заповед. Но дори и тогава ще разполагаме с косвени доказателства, които, страхувам се, няма да бъдат достатъчни. Катрин несъмнено ще наеме най-добрия адвокат по наказателни дела, който може да се купи с пари, а той лесно ще отхвърли тезата ни. Да не говорим за факта, че съдията не може да не се съобрази с двамата задържани по случая.

— Но никой от тях не признава, че е убил Райън — възрази Ребека. — И двамата твърдят, че той вече е бил изчезнал.

— Едва ли някой ще им повярва — въздъхна Даниел.

— Аз ще им повярвам! — упорито тръсна глава тя.

— Може би имаш право — отново въздъхна той. — Но моите началници никога няма да пуснат това дело в съда, тъй като не разполагаме с достатъчно улики за доказване на подобно обвинение!

— Значи няма да арестуваш Катрин, въпреки моята информация?

— Не мога. Липсват убедителни доказателства…

— Май повече се страхуваш да не изгубиш едно дело в съда, вместо да се бориш за разкриване на истината! — изгледа го гневно Ребека.

Даниел пребледня от обидата.

— Това не е вярно, Ребека! Аз наистина искам да ти помогна! — Стана, заобиколи бюрото и седна до нея, хващайки ръката й. — Неусетно започнах да те уважавам, при това много… — Поколеба се. — Истината е, че не си ми безразлична и ще направя за теб всичко, което е по силите ми… — Очите му гледаха умолително.

Дойде ред на Ребека да се стресне. Мисълта за чувствата на Даниел Блек към нея не беше нито нова, нито неприятна. Но сега това беше без значение, сега най-важното беше да постигне целта, от която я делеше само една крачка.

— А по силите ти ли е да арестуваш тази жена? — вдигна глава тя.

— При доказателствата, с които разполагаме — не. Бъди разумна, Ребека. Ти си юрист и много добре знаеш, че правомощията ми не са неограничени.

— Не искам да бъда разумна! — гневно отвърна тя и издърпа ръката си. — Особено когато това означава да позволя на Катрин Денисън да остане ненаказана за убийството на мъжа ми!

Скочи и се отправи към вратата. Не се обърна дори когато Даниел й извика. Беше убедена, че Катрин е замесена в убийството на Райън, и нямаше намерение да чака нито минута повече.

Потеглила към дома си, тя хапеше устни от безсилен гняв. Холмс и Ъруин несъмнено бяха планирали убийството на мъжа й и трябваше да си получат заслуженото. Но Катрин ги беше изпреварила и тя възнамеряваше да го докаже, въпреки всички пречки, които правната система поставяше пред нея.

Ами ако притисне Катрин с доказателствата? Ако й покаже снимките на изцапаната рокля, рецептата за елавил и й съобщи за онова, което бе видял Тони? Тогава може би тя щеше да признае истината, която би могла да бъде записана от скрит в чантата касетофон.

Спря пред един магазин и купи нова касета, после се прибра. Реши да изчака Катрин да се прибере и тогава да й се обади.

На секретаря имаше две послания от Даниел, но тя не му позвъни. Все още беше ядосана заради прекалената му предпазливост. Такъв човек никога не би се доверил на инстинкта си.

Към осем вечерта позвъни на Катрин.

— Ало?

— Обажда се Ребека Морланд. Искам да се видим, за да обсъдим някои неща.

— Много добре — отвърна Катрин. — Нали знаеш къде живея? Чакам те.

Ребека остана изненадана. Катрин се бе съгласила прекалено лесно — нещо, което съвсем не беше в характера й. После реши, че жената вероятно е твърде уморена, за да спори.

Телефонният звън я върна от входната врата. Помисли, че се обажда Катрин, и изтича да вдигне слушалката. Но беше Даниел.

— Ребека, защо не отговори на посланията ми?

— Нямаме какво да обсъждаме, Даниел — въздъхна тя. — Ти каза, че не можеш да направиш нищо без допълнителни доказателства и аз отивам да ти ги осигуря.

— Какво означава това? — разтревожи се той.

— Това, което чу. Извинявай, но трябва да тръгвам.

Качи се в колата си и потегли. Задъхваше се от ярост. Паркира, провери дали касетофонът в чантата й работи, после решително се насочи към вратата. Едва сега забеляза, че къщата на Катрин тъне в мрак. „Странно! — рече си. — Нали знае, че идвам?“