Мими Лат - Опасно съдружие

Натисна звънеца, но никой не й отвори. Позвъни още няколко пъти, после ядосано завъртя топката на вратата. За нейна огромна изненада тя се отвори.

Поколеба се за миг, после бутна вратата и влезе вътре.

— Ало? Има ли някой?

Не получи отговор. В къщата цареше гробна тишина. Събрала кураж, Ребека започна да проверява стаите една по една. „Може би нещо е станало“ — рече си. Понечи да включи осветлението, но после се отказа. Не искаше да привлича вниманието на съседите, още по-малко искаше да бъде арестувана за незаконно проникване в чужд дом.

„Възможно ли е да спи?“ — зачуди се. Едва ли, особено пък при отключена врата. Очите й свикнаха с мрака, а през прозорците нахлуваше достатъчно светлина, за да не се препъва в разни предмети.

Различи очертанията на стълбите и започна да се изкачва към горния етаж. Сърцето й лудо блъскаше. Напрегнато се ослушваше да долови някакъв необичаен звук.

Спря пред вратата на спалнята, пое си дъх и решително натисна бравата.

В очите й блесна ослепителна светлина.

— Влизай! — заповяда Катрин. — Очаквам те!

Понечи да избяга, но Катрин очевидно го беше предвидила.

— В ръката ми има пистолет, който е насочен право в главата ти! — просъска тя. — Затова ти предлагам да не вършиш глупости! — Ехидно се изсмя: — Нали искаше да си говорим? Е, хайде, ще си побъбрим на спокойствие!

Отклонила поглед от ослепителния лъч на фенерчето, Ребека най-сетне успя да зърне силуета на другата жена, която наистина държеше пистолет.

— Хайде, нямам на разположение цяла нощ!

Прекалено уплашена от внезапния развой на събитията, тя неохотно направи крачка напред.

— И тъй, да чуем за какво искаш да си приказваме — изправи се пред нея Катрин. — Може би за петната по роклята ми?

Ребека трепна. Господи, колко глупаво беше постъпила! Нима не можа да съобрази, че Даяна Уърлингтън ще уведоми приятелката си за разговора им? После разбра, че няма какво да губи, и рязко вдигна глава.

— Ти уби Райън, нали?

— Не ставай глупава! — хладно отвърна тя. — Двама мъже в ареста признават, че са планирали отстраняването му, и това е достатъчно за всички, с изключение на теб. — Замълча за миг, после устата й се разтегна в жестока усмивка: — Ти си голяма глупачка, Ребека.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че мога да те застрелям като куче! — изсъска другата жена.

— Нямам оръжие — промълви Ребека, преметна чантата си през рамо и разтвори ръце. С неудоволствие забеляза, че те треперят.

— Но аз не мога да бъда сигурна, нали? — блеснаха очите на Катрин. — Чувам шум, заварвам в къщата си непознат човек, който насочва нещо срещу мен, и стрелям. Откъде да зная, че това може да е… Както и да е. Все ще намеря какво да ти пъхна между пръстите.

— Никой няма да ти повярва!

— По този въпрос съм готова да рискувам! — ухили се жестоко тя.

— Добре — въздъхна с привидно спокойствие Ребека. — След като и тъй и тъй ще умра, може би няма да имаш нищо против да отговориш на един въпрос…

— Казвай.

— Отнася се за онази нощ на яхтата… Ти пусна елавил в чашата на Райън, нали? И той го е изпил заедно с уискито си.

— Откъде разбра за това? — широко разтвори очи Катрин.

— Направиха ексхумация на трупа. В него са открити следи от това лекарство. Аз пък се поразтичах и открих аптеката, от която си го купила. Рецептата ти е написал доктор Марвин Спенсър.

Ребека продължи да изброява уликите, а на лицето на Катрин се изписа ужас. Чу за полицейските рапорти, в които единствено тя твърди, че Райън е пил скоч, чу за собствените си описания на неговото състояние — далеч по-подробни и изчерпателни от останалите. А когато Ребека стигна до действията на Тони, лицето й стана бяло като вар.

— Не вярвам, че ти е казал подобно нещо! — просъска.

— Тогава откъде го знам? — Страхът вече беше започнал да напуска Ребека. Дори мисълта, че може да бъде убита всеки момент, не попречи на ледената й ярост. — Скоро ще те приберат, Катрин. Особено пък ако намерят трупа ми в къщата ти.

Думите й май предизвикаха търсения ефект: Катрин се замисли.

— Защо го уби, Катрин? Може би защото ти го отнех?

Другата жена презрително се изсмя.

— Няма мъж, който да струва чак толкова!

— Тогава защо? Вероятно си била част от заговора, така ли? Част от онези, които са се притеснявали от вероятността Райън да запознае властите с разкритията си за Холмс.

— Какво от това, дори и да съм?

— Но Брандън ме увери, че нямаш представа за това, което е сторил.