Мими Лат - Опасно съдружие

— Ще ви бъда много благодарна!

— Добре — най-сетне отстъпи той. — Но ако шефът разбере, ще имам големи неприятности!

Сръчно запрехвърля картоните в продълговатата дървена кутия. След известно време спря, на устните му се появи усмивка.

— Май открих нещо — обяви. — На този картон пише, че сме изпълнили рецепта за елавил, издадена на някоя си Катрин Денисън.

Ребека присви очи и огледа картона. Датата беше един ден преди инцидента на „Майорка“. Предчувствието й излезе вярно!

— Благодарна съм ви! — прошепна тя, опитвайки се да запомни името на лекаря, предписал лекарството. После се обърна и излезе. Представи си лицето на Райън.

— Казах ти, че ще разбера какво ти се е случило! — промълви тя. — И вече съм на път да го осъществя, но все още не зная защо…

Катрин бързаше да приключи с документите, които й бяха необходими за важна среща. Чувстваше се напълно изтощена, най-вече от скандалните разкрития за поведението на Брандън. Няколко от най-големите им клиенти вече се бяха оттеглили. Но тя упорито отказваше да се поддаде на мрачните мисли и работеше все така неуморно.

Продължаваше да е убедена, че Джон Евънс е виновен за всички неприятности, струпали се върху фирмата. Спомни си деня, в който той се появи при тях. А по отношение на Брандън можеше да каже само едно: той очевидно бе уморен от тежките битки и не знаеше какво да прави. На политическите му амбиции бе сложен кръст, може би го чакаше и следствие. При всички случаи той скоро щеше да се оттегли, а това означаваше, че тя оставаше сама и трябваше да се бори като дявол, за да спаси това, което можеше да бъде спасено.

Секретарката съобщи, че на телефона е Даяна Уърлингтън. „Тъкмо навреме — въздъхна с облекчение. — Трябва ми малко почивка, все пак… Бедната ми Даяна. Живее на хотел! Този Пол Уърлингтън здравата я подреди!“

— Здравей, Даяна. Как я караш?

— Отвратително! — простена приятелката й. — Изгубих всичко, за което съм мечтала, чувствам се унизена!

— Я се стегни! Утре всичко ще бъде забравено, такъв е животът — успокои я Катрин. — Толкова хора успяват да се изправят на крака, особено когато имат пари… Ще станеш знаменитост, вероятно ще ти предложат да напишеш и книга.

— Дано да си права — въздъхна Даяна, после подхвърли: — Вчера имах едно любопитно посещение… Ребека Морланд.

— Така ли? — учуди се Катрин. — Какво искаше?

— Показа ми една твоя снимка… Направена е на яхтата в нощта, в която изчезна съпругът й. Странно, но се интересуваше от някакви петна по роклята ти…

Студени тръпки пробягаха по гърба на Катрин.

— А ти какво й каза?

— Нищо. Нямах никаква представа откъде са се появили тези петна. Ти имаш ли някакви спомени?

Въпреки обзелата я тревога съумя да отвърне с безразличие:

— Не помня за никакви петна върху роклята си. Може би филмчето е било дефектно.

— Това пък изобщо не ми мина през ума — засмя се Даяна.

— Все пак ти благодаря за информацията — подхвърли Катрин. — Сега ще ме извиниш, но имам работа. Утре ще ти позвъня.

Остави слушалката и се замисли. Какво ли бе намислила Морланд? Бързо стигна до заключението, че Ребека й е причинила не по-малко злини от онзи нещастник Джон Евънс. И двамата се бяха опитали да провалят плановете й, но на това трябваше да се сложи край. Нямаше никакво намерение да позволи на Ребека Морланд отново да обърка живота й.

Седнала на стола срещу бюрото на Даниел, Ребека разказваше за последните си разкрития. В началото той беше ядосан, защото тя не удържа на обещанието си да му докладва незабавно. А и никак не беше очарован да чуе, че е взела снимките от документацията, бе да му поиска разрешение. Но после любопитството му надделя.

— Значи Катрин се е сдобила с рецепта за елавил — същото лекарство, което е било открито в тялото на Райън — отбеляза той. — И от това стигаш до заключението, че тя го е убила, така ли?

— Да.

— Нека се върнем малко назад, моля те… Каква беше причината да я заподозреш?

— След внимателен прочит на рапортите по делото разбрах, че Катрин е единствената свидетелка, която продължава да твърди, че през онази нощ Райън се е наливал със скоч. Само тя твърди, че едва се е държал на краката си, очите му били кръвясали и трудно говорел… Няколко други свидетели, между които съм и аз, твърдят обратното — че той изглеждаше съвсем нормално.

— Това не е кой знае какво…

— Всъщност е. Защото означава две неща — или тя е видяла Райън в описаното състояние, след като му е пуснала някоя таблетка в уискито, или предварително е решила да твърди тези неща, имайки предвид, че в организма му ще бъде открит елавил и всички ще приемат наличието му за съвсем естествено, тъй като Райън е изглеждал дълбоко депресиран.