Мими Лат - Опасно съдружие

Две седмици по-късно все още не беше в състояние да се отърси от това чувство. Напусна хотел „Сенчъри Плаза“ и се прибра у дома. По-голямата част от времето си използваше за разчистване и подреждане на документите, които щяха да дадат по-ясна представа за финансовото й състояние. Прехвърляше и нещата на Райън, опитвайки се да прецени кое трябва да задържи и кое да изхвърли.

Беше обещала на директорката на юридическата кантора да се върне на работа в средата на месеца — оставаше й по-малко от седмица. Затова беше помолила Люси да й донесе част от делата, върху които й предстоеше да работи.

— Очаквам с нетърпение да се върна на работа — каза й тя. — Но първо мисля да отскоча до Палм Спрингс, където поне два дни няма да правя нищо друго, освен да се излежавам на плажа… Искаш ли да дойдеш? Поемам всички разноски.

— Предложението ти е много примамливо, но не мога — отвърна Люси. — Предстоят ми финалите. Да не би да си говорила със застрахователната компания, че си толкова щедра?

— Да — кимна Ребека. — Съгласиха се да изплатят полицата.

— Прекрасно! — зарадва се приятелката й. — Значи ще си запазиш къщата!

— Не съм сигурна — замислено кимна тя. — Знаеш ли, във всички брошури, които дават съвети как да се справим с мъката, пише да не предприемаме важни стъпки към промяна, преди да е изтекла поне година… Но тази къща ми навява прекалено много спомени, затова май ще я продам.

— Жалко.

— Имам и съвсем практични причини за това решение — добави Ребека. — Заплатата ми в обществената кантора едва ще стигне да се издържам, да не говорим за майката на Райън, на която също трябва да изпращам пари.

— Ами неговата фирма? — вдигна глава Люси. — Оттам също трябва да получиш пари.

— Още не зная колко — въздъхна тя. — Брандън и Катрин обещаха бързо да изяснят дяловото участие на Райън, но все още няма резултати. Доволна съм, че поне пуснаха едно опровержение в печата. В него оневиняват Райън и заявяват, че злоупотребите във фирмата са дело единствено на Джон Евънс.

— Четох го. Беше редом с новината, че Брандън Тейлър и Пол Уърлингтън се отказват от участие в парламентарните избори.

— Нещата започват да идват на местата си — въздъхна Ребека. — Но аз няма да намеря покой, докато Холмс не бъде осъден за убийството на Райън!

— Разговаря ли с Даниел Блек?

— Да. Днес пак ще се видя с него. Искам лично да му благодаря за огромната помощ. И да го помоля да доведе нещата докрай, просто за да мога да живея. — Замълча, после замислено добави: — Каквото и да означава това…

Ребека се беше разположила в кабинета на Даниел Блек, разговаряха за семейството му, за смъртта на баща му…

— А ти как се справяш? — попита най-сетне той.

— Добре. Притесняват ме единствено медиите. Имам чувството, че съм заобиколена от пълзящи гадини…

— Разбирам. Но скоро ще започне делото, а след него бързо ще те забравят в името на следващите скандали. Тогава вече ще получиш възможност да водиш нормален живот.

— Дали?

— Какво искаш да кажеш?

— Все още съм неспокойна, Даниел. Не всичко в тази история отговаря на логиката.

— Например какво? — присви очи той.

— Ами например химическата субстанция амитриптилин, която откриха при аутопсията. Не мога да си обясня наличието й в тялото на Райън. Наемен убиец като Ъруин не използва елавил, той предпочита пистолет или нож… Освен това продължава да отрича, че го е извършил…

— Да не би да му вярваш? — изненадано я изгледа Даниел.

— Не съм сигурна…

— Ребека, срещу Ъруин и Холмс е повдигнато официално обвинение за убийството на съпруга ти. И ние всеки момент ще внесем делото в съда. Единствената версия, по която все още работим, е проверката на миналото на Холмс, връзките му с организираната престъпност и корупцията в службата на шерифа.

— Имам чувството, че заключенията ви са малко прибързани и убиецът все още е на свобода.

В очите на Даниел се появи изненада, примесена с недоверие.

— И кой е той според теб?

— Все още не съм сигурна, но имам известни съмнения — отвърна тя. — Може би ще ти се стори смешно, но искам още веднъж да прегледам цялата документация по делото. Ако открия връзката, която имам предвид, ти ще бъдеш убеден, че разследването трябва да продължи. А ако не успея, обещавам да не ти говоря повече по този въпрос. Става ли?

— Не знам, Ребека — промърмори той и пръстите му започнаха да опипват ножа за разрязване на писма. — Уважавам предчувствията ти, но началниците ми положително ще намерят молбата ти за доста странна… Все още не са сигурни, че трябва да разследват сигналите за корупция, а и шерифът Куентин здравата ги притиска.