Мими Лат - Опасно съдружие

— Моля те, Даниел!

— Добре — предаде се с въздишка той. — Но обещай, че ще ме запознаеш с всички доказателства, които евентуално биха подкрепили подозренията ти. Защото би било прекалено опасно за теб, в случай че излезеш права.

След внимателен преглед на документацията, който й отне няколко напрегнати часа, Ребека откри две доста подозрителни неща. Отделила настрана една от снимките, направени в нощта на убийството, тя се колебаеше дали да я покаже на Даниел.

Реши, че все пак ще е по-добре да открие сигурни доказателства, а след това да го безпокои. После прибави към нея още няколко копия и ги сложи в чантата си. Каза си, че това са само копия, за да прогони чувството, че върши нещо нередно. След което се свърза с Даяна Уърлингтън в хотел „Риджънт Бевърли Уилшайър“. Тя беше отседнала там, защото съпругът й я беше помолил да напусне къщата в Нюпорт Бийч.

Надяваше се, че госпожа Уърлингтън ще й окаже съдействие, тъй като вече бе приела да сътрудничи на обвинението.

— Влезте — покани я Даяна.

Ребека беше шокирана от външния вид на тази жена. Беше облечена както винаги елегантно, но изглеждаше внезапно остаряла, с празни очи…

— Искам да погледнете едни снимки — започна направо.

— Разбира се.

Даяна Уърлингтън протегна ръка и пое първата снимка.

— Това сме двете с Катрин на борда на яхтата — установи тя.

— Вярно — кимна Ребека и посочи роклята на Катрин. — Имате ли представа какво е това?

Даяна вдигна снимката срещу светлината, присви очи, после поклати глава:

— Не. Прилича ми на някакво петно.

— Да сте го забелязали в началото на приема?

— Положително не. Тази рокля е дизайнерски уникат, няма начин да не съм му обърнала внимание, поне в началото на приема… Но после нещата доста се объркаха и… Не знам…

— Според вас тази снимка е направена след изчезването на мъжа ми, така ли?

— Ами… Масите зад Катрин са разчистени, фризурата й вече не е безупречна. Да, бих казала, че снимката е направена късно.

— Случайно да знаете как бих могла да се свържа с Тони, приятеля на Катрин?

— Знам само, че се казва Антъни Некосия и работи като сътрудник в някаква адвокатска кантора в Сенчъри Сити… — Замълча за момент, после попита: — Защо проявявате такъв интерес към Катрин?

— О, нищо конкретно. Просто се запитах как е съсипала такава прекрасна рокля… Помня колко много й се възхищавах в началото на приема.

Очите на другата жена се замъглиха, сякаш и тя си спомни за онази нощ.

— Всичко вървеше чудесно — промълви. — Но после… — Поклати глава и не се доизказа.

Тони Некосия остави слушалката и се облегна в удобното кожено кресло. Намираше се в кабинета си на тридесет и втория етаж на един небостъргач в центъра на Сенчъри Сити и току-що се бе съгласил да разговаря с Ребека Морланд. Жената щеше да го посети след половин час. Сведе поглед към документите, затрупали плота на ореховото бюро: молби, жалби, съдебни искове и още купища хартии, които са неизбежна част от работата на всеки адвокат по граждански дела.

Работеше в тази област повече от пет години, но неудовлетворението от първите стъпки все още не го беше напуснало. Възхищаваше се от преклонението на Катрин Денисън пред правото, на начина, по който тази жена се наслаждаваше на всеки един от хилядите детайли, свързани с него. За нея всяко дело беше като игра на покер с високи залози — планираше ходовете си с часове, а понякога и с дни, непрекъснато обмисляше стратегията.

От гърдите му се откъсна тежка въздишка. Обичаше Катрин дълбоко и искрено, въпреки недостатъците й. Но в последно време беше започнал да се предава пред отчаянието, тъй като съзнаваше, че двамата нямат общо бъдеще и нещата никога няма да се променят. Нежеланието й да го представи на познатите си като близък приятел и любим говореше много… Тя никога не го третираше като равен на себе си, за нея кариерата беше всичко. Наистина беше от онези хора, за които се казва „женени за професията си“.

Когато станаха ясни подробностите от скандала, свързан с финансовото състояние на юридическата фирма, в сърцето на Тони бе потрепнала надеждата. Катрин може би най-сетне щеше да разбере, че не бива да залага всичко в името на кариерата си. Но не стана така. Вместо да отрезнее, тя се хвърли в работата с нови сили. Искаше на всяка цена да възстанови накърнената репутация на фирмата, да си възвърне изгубените клиенти… И той беше убеден, че ще успее, тъй като я познаваше достатъчно добре.