Мими Лат - Опасно съдружие

— Доста се бях поуплашила — призна Ребека. — За щастие си уведомил Джак, а аз успях да се свържа с него. Не знам какво щеше да стане, ако не беше той…

— Джак е страхотен. От Конърс разбрах, че си била ранена…

Тя ясно долови загрижеността в гласа му.

— Ще се оправя — рече. — Няколко охлузвания и нищо повече.

— Обърни внимание на рамото си — посъветва я Даниел, после се прокашля: — Много се обезпокоих за теб, особено след като разбрах, че някой е изтрил посланието ти.

Ребека усети, че иска да каже още нещо.

— Сега вече съм добре — увери го. — Нямаш представа колко съм ти благодарна, че ми повярва. Без твоята помощ този случай никога нямаше да бъде разплетен!

— Такава ми е работата. А ти прояви невероятна смелост… — Замълча, после подхвърли: — Сега нещата са под пълен контрол. Много ми се иска да се върна, но трябва да изчакам шивах… — Имаше предвид ритуалното еврейско погребение.

— Ще останеш там през всичките седем дни? — учуди се Ребека.

— Да.

— Бъди спокоен, тук всичко ще бъде наред. Погрижи се за семейството си. Как се справя майка ти?

— Горе-долу. Имам двама братя, една сестра и цял куп племенници. Всички са тук и мама е много доволна.

Ребека си представи майка му и се усмихна.

— Надявам се, че вече си по-добре — рече Даниел. — Ще ти позвъня веднага след като се прибера.

— Добре. Пази се!

Остави слушалката, обърна се към Соловски и с въздишка призна, че няма никакъв апетит.

— Толкова съм изтощена, че ще заспя на стола — промърмори. — Пък и кога друг път ще ми се случи да спя под охраната на двама специални агенти от ФБР?

— Права си — усмихна се тя. — Ще сложа храната в хладилника на барчето, което е отвън, в коридора. Ако огладнееш, просто го отвори.

— Много добре — отвърна на усмивката Ребека, после стана сериозна. — Искам, да ти благодаря, че ми повярва и рискува службата си, за да открием убийците на мъжа ми.

— Бих искала да направя и нещо повече — смутено отвърна жената детектив.

Ребека я прегърна, а тя още повече се смути.

На другия ден агент Конърс й съобщи за ареста на Максуел Холмс.

— Призна ли нещо?

— Отначало отричаше, но после клекна — поясни Конърс. — Все още продължава да твърди, че няма нищо общо с убийството на съпруга ви, тъй като не бил там по време на престъплението.

— Но вие едва ли му вярвате, нали?

— Разбира се, че не. Но Ъруин твърди абсолютно същото и това означава, че ще трябва да ги притиснем здравата, за да се доберем до истината.

— Холмс каза ли нещо за връзките си с шерифа?

— Отрича ги напълно и твърди, че не е оказвал натиск върху полицейски служители. — Презрително изсумтя: — Не му вярвам, разбира се. Този тип е страхотен лъжец. Но Даяна Уърлингтън и Виктор Ъруин са готови да свидетелстват срещу него, следователно нещата се свеждат до обвинението, което можем да му предявим. Няма да му се размине, не се тревожете.

— Надявам се — въздъхна Ребека.

— Разговаряхме и с Брандън Тейлър — добави Конърс. — В основни линии повтори това, което е казал на вас. Тоест — подозирал, че Холмс има пръст в убийството на мъжа ви, но се страхувал да се рови. Чувства се зле и иска да говори с вас. Казах му, че за момента сте в пълна изолация, но ако вие желаете…

— Нямам какво да му кажа! — отсече Ребека. — Ако беше проговорил навреме, съпругът ми щеше да е жив.

Остави слушалката и седна до прозореца, от който се разкриваше прекрасна гледка към двойната кула на Сенчъри Сити. На всеки етаж от този огромен небостъргач работеха хора, всеки потънал в своята малка вселена. И повечето от тях изобщо не се вълнуваха какво става наоколо. Дали ще й повярват, ако им обясни какво е преживяла през последните няколко месеца? Вероятно не. Никой не може да знае това, което не е изпитал на собствения си гръб.

Но нещата съвсем не бяха приключили. Макар и в ареста, убийците на Райън упорито отричаха връзка с престъплението и вероятно щеше да се стигне до процес. И тя ще трябва отново да преживее всичко това по време на показанията си пред съда.

Безпокоеше се от факта, че Ъруин упорито отказва да признае истината. Дори и след като му предложиха сделка, която, за голямо неудоволствие на Ребека, почти сигурно щеше да му върне свободата…

Стана и започна да обикаля из стаята. Защо продължава да страда? Очакваше да намери душевен покой, след като убийците на мъжа й попаднаха зад решетките. Но продължаваше да изпитва едно особено чувство — сякаш загадката около смъртта на Райън все още не беше разкрита.