Мими Лат - Опасно съдружие

Ребека слушаше напрегнато.

— И Максуел Холмс е открил тайната й, така ли? — попита тя. — Но как?

— Холмс е от хората, които обичат да разкриват чуждите тайни и да ги използват — мрачно се усмихна Конърс. — Години наред до нас достигат слухове, че изнудва хората и благодарение на това е натрупал цяло състояние, но нямахме конкретни доказателства…

— Ох! — въздъхна Ребека, замаяна от тези разкрития.

Той продължи:

— Холмс казва на госпожа Уърлингтън, че помогнал на някакъв лекар-алкохолик да не го лишат от правото да практикува професията си, срещу което години наред получава пари. Един ден, малко след като Пол Уърлингтън се включва в предизборната надпревара и вестниците започват да публикуват снимки на щастливото семейство, въпросният доктор разпознава Даяна. Моментално съобразява, че това ще сложи край на изнудването, и предлага на Холмс документацията по аборта на госпожа Уърлингтън срещу свободата си.

— Господи! — въздъхна Ребека. — Изнудвал е Даяна Уърлингтън, изнудвал е Брандън Тейлър, заповядал е да убият мъжа ми! Този човек е истински сатана!

— Права сте, госпожо — кимна Конърс. — И вероятно още не си давате сметка колко близо сте били до смъртта!

Тя неволно потръпна.

— Знаете ли… Докато дебнех пред къщата му, аз ги видях да се целуват. Приличаха ми на двама влюбени…

— Част от сделката, нищо повече — поклати глава Конърс. — При посещенията си в дома на Холмс госпожа Уърлингтън е била длъжна да бъде с визоново палто, под което да не носи нищо… Първо му е предавала плика с парите, а после е сваляла палтото… — Лицето му потъмня: — Интимните контакти са били част от сделката, но това явно не му е било достатъчно. Госпожа Уърлингтън твърди, че в последно време желанията му ставали все по-цинични и непоносими…

— Вярвате ли й?

— Да. Сама предложи да я подложим на тест с детектора на лъжата и ние възнамеряваме да го сторим.

— А Пол Уърлингтън в течение ли е на всичко това?

— Тя твърди, че не е, но ние мислим да го разпитаме. На практика все още сме далеч от целта. Трябва да поговорим с Брандън Тейлър и още доста хора… — В очите му се появи безпокойство. — Ето защо ви моля да не споделяте за тази афера с абсолютно никого!

— Нямам подобни намерения.

— Ще се наложи да ви преместим в друг хотел и временно да останете там — продължи агентът. — Все още не знаем имената на всички замесени, затова трябва да вземем съответните мерки за вашата сигурност.

— Разбирам — прехапа устни тя. — А Соловски и Уолтърс?

— Това е още един нерешен проблем — кимна Конърс. — Шерифът Куентин и детектив Уолтърс са в принудителен отпуск, тъй като срещу тях се води служебно следствие. Май ще се окаже, че шерифът и Холмс са близки приятели от години. За всеки случай потърсихме детектив Соловски и получихме съгласието й да бъде настанена в същия хотел, заедно с двете й деца. На практика ще бъдете в съседни стаи… Искаме да бъдем сигурни в тяхната безопасност до момента, в който всички играчи отидат зад решетките.

В съседното помещение се разнесе шум, миг по-късно вратата се отвори и на прага застана Пол Уърлингтън.

— Къде е съпругата ми? — попита с висок и напрегнат глас той.

— В момента дава показания за нощта, в която умря Райън Морланд — спокойно отвърна Конърс. — По всяка вероятност именно тя е осигурила достъп до яхтата на професионалния убиец, нает от Максуел Холмс.

— Надявам се, не мислите, че и аз съм бил в течение — изръмжа Уърлингтън. — Не съм имал никаква представа, че Даяна може да пусне на яхтата ми някакъв престъпник! А Максуел Холмс е боклук! — Спря да си поеме дъх, после поклати глава: — Знаете ли, още в деня, в който срещнах тази жена, имах чувството, че тя не е за мен… И май излязох прав…

Ребека зяпна от изумление. Нима бе възможно някой да говори така за съпругата си? Даваше си сметка, че няма право да задава въпроси, особено пък в присъствието на Конърс и Бъртън, но не се сдържа:

— Защо тогава ми забранихте да разпитам екипажа на яхтата? Нали не сте знаели нищо за действията на жена си?

Уърлингтън леко се стресна, сякаш едва сега си даде сметка за присъствието й, но бързо се овладя.

— Това няма нищо общо с престъпника, когото са качили нелегално на борда!

— Какви тогава бяха причините да ми откажете? — повиши тон тя.

Вратът му почервеня, очите му бавно огледаха лицата на присъстващите.

— Можете да отговорите на въпроса на госпожа Морланд — спокойно подхвърли Конърс.