— Не мога да повярвам! — простена тя и объркано поклати глава. — Максуел твърдеше, че той просто трябва да си поговори с Морланд!
— Каза ли за какво по-точно?
— Не.
— А вие не го ли попитахте? — присви очи Конърс.
— Страхувам се, че не…
Погледът на агента беше скептичен.
— А по-късно, когато разбрахте, че Морланд е изчезнал, не ви ли мина през ума, че това има връзка с Холмс и неговия човек?
Даяна се изчерви. В действителност беше станало точно така, но тя просто бе предпочела да повярва на Холмс, който категорично отрече всякаква връзка между двете събития.
— Холмс каза, че Морланд не е бил на себе си и се е самоубил! — отвърна, а насълзените й очи с надежда огледаха недоверчивите лица на агентите. — После детективите казаха, че е оставил предсмъртно писмо. Нямах причини да се съмнявам…
— Вероятно си давате сметка, че срещу Максуел Холмс и Виктор Ъруин ще бъде повдигнато обвинение за предумишлено убийство — изгледа я продължително Конърс. — И срещу вас също, в ролята ви на съучастница.
— Не! — проплака. — Аз не съм убила никого, а само изпълних молбата на един приятел!…
Агентът се изправи пред нея и безстрастно започна да изрежда фактите:
— Вие сте били доброволен участник в престъпен заговор. А това означава, че ще ви бъде търсена отговорност наравно с останалите участници в него!
Даяна изведнъж пребледня и започна да се свлича в стола.
Конърс я сграбчи за раменете.
— Искате ли вода?
Тя само простена и кимна с глава. Подобен ужас не бе изпитвала никога през живота си. „Какъв кошмар, господи! — разтрепери се тя. — Никога няма да бъда Първа дама, вместо това ме чака затвор!“ Розовите мечти се стопиха завинаги!
Бъртън се върна с чаша вода, тя отпи няколко глътки и почти се задави.
— Защо направихте тази услуга на Холмс? — попита Конърс.
— Ами… Струваше ми се, че не е кой знае каква услуга… — Главата й клюмна, думите едва излязоха от устата й.
Той приклекна пред нея, като се опита да погледне в очите й, и тихо попита:
— Съпругът ви знаеше ли за това?
— Не — едва чуто отвърна тя.
— Госпожо, не го ли направихте, защото сте влюбена в Холмс?
— Влюбена ли? — вдигна глава тя, видя съчувствието в очите на младия мъж и истерично се изсмя: — Аз го ненавиждах!
Конърс се изправи и хвърли поглед към Бъртън. И двамата бяха объркани.
— Но Виктор Ъруин твърди, че сте били чест гост в жилището на Максуел Холмс… — отбеляза Конърс.
— Вярно е — кимна тя и сълзите започнаха да се търкалят по бузите й.
Той я изчака да продължи, но тя мълчеше.
— Не мога да ви обещая нищо, госпожо — подхвърли агентът. — Но ако ни сътрудничите, може би ще бъдем в състояние да ви помогнем…
— Какво… Какво трябва да направя? — с усилие попита тя.
— Да станете свидетел на обвинението срещу Холмс и неговия съучастник Ъруин. В замяна ще направим всичко възможно да бъдете третирана с максимално снизхождение от съда.
Даяна вдигна глава, сълзите продължаваха да се търкалят по бузите й. Нима бе възможно да се спаси?
— Ако свидетелствам срещу тях, ще получа по-лека присъда, така ли?
— Не мога да ви обещая това, преди да получа съгласието на прокуратурата и съдията, който ще гледа делото — откровено отвърна Конърс. — Но бъдете уверена, че ако дадете тези показания под клетва, ние ще препоръчаме на съда да прояви снизхождение към вас… — Протегна ръка и й подаде пакет книжни салфетки.
Даяна избърса сълзите си и направи опит да разсъждава. Как можа да изпадне в подобна ситуация? Взела решение, тя тръсна глава и започна:
— Обратно на вашето предположение, аз не помогнах на Максуел Холмс, защото съм влюбена в него… — Замълча за миг, после добави: — А просто защото нямах друг избор! — Очите й бяха сведени надолу, гривните на китката й тихо подрънкваха. — Максуел Холмс ме изнудваше…
Няколко часа по-късно Ребека научи за пълните признания на Даяна Уърлингтън относно събитията на яхтата във фаталната нощ, а също така и за съгласието й да свидетелства срещу Холмс и Ъруин.
— Изнудвал я, така ли? — попита и хвърли озадачен поглед към Конърс. — Но с какво? Как е успял да я принуди да вземе участие в нещо толкова ужасно?
— По всичко личи, че Даяна Уърлингтън е хранела сериозни амбиции по отношение на мъжа си — въздъхна агентът. — Мечтаела е за Сената, вероятно и за Белия дом… Привържениците му са главно сред крайните консерватори, които са твърди противници на аборта. И недвусмислено са им дали да разберат — както на Пол Уърлингтън, така и на жена му, че ще оттеглят подкрепата си в момента, в който открият някакви скелети в гардероба… — Замълча за момент, после добави: — Естествено, двойката категорично отрича за подобна възможност, но госпожа Уърлингтън си има една малка тайна — правила е аборт. Това се е случило още преди да срещне съпруга си, но тя не му казва нищо, тъй като отлично знае мнението му по този въпрос…
Читать дальше