Мими Лат - Опасно съдружие

Дланите й изведнъж овлажняха. Защо ФБР проявяваше интерес към нея? Трябваше ли да повика адвоката си? Той положително щеше да знае как да постъпи.

Не предприе нищо. Усещаше, че това посещение има някаква връзка с Максуел Холмс. В такъв случай се налагаше да забрави за адвоката си. Той без съмнение щеше да уведоми Пол, а това не трябваше да става. Особено сега, след ужасния скандал, от който и двамата все още не се бяха възстановили. „Ще се оправям сама“ — въздъхна тя и излезе на терасата.

— Госпожо, ние сме специални агенти Рой Конърс и Джак Бъртън.

— Какво обичате? — хладно попита Даяна.

— Извинете за безпокойството, госпожо — любезно се усмихна Конърс. — Но трябва да ви зададем няколко въпроса за нощта, в която Райън Морланд изчезна от семейната ви яхта.

Сърцето й се сви от страх, но тя вирна брадичка и с леден тон отвърна:

— Този инцидент беше разследван от местните власти и тяхното заключение е самоубийство. Не виждам какво може да предизвика любопитството на ФБР.

— Имаме сведения, че през въпросната нощ са били нарушени гражданските права на господин Морланд. По тази причина възбудихме свое следствие. Ще ви бъдем благодарни, ако отговорите на няколко въпроса…

Даяна продължаваше да се колебае относно присъствието на адвоката си. Вдигна ръка срещу полегатите лъчи на слънцето, които я заслепяваха, после бавно кимна:

— Ще се опитам, макар това да ми се струва напълно излишно…

— Благодаря, госпожо — усмихна й се агентът. — Току-що си побъбрихме с някои момчета от екипажа и от тях научихме, че следобеда преди приема вие сте се появили на яхтата с някакви дрехи и други лични вещи. Вярно ли е това?

— Да — кимна със свито сърце тя.

— Научихме също така, че някой ви е придружавал — продължи Конърс. — Това отговаря ли на истината?

— Да — потвърди. — Но какво лошо има в това?

— Кой ви придружаваше, госпожо?

— Вече не му помня името — отвърна със зле прикрита нервност тя. — Един приятел ме помоли да му дам някаква работа и аз го накарах да ми пренеса багажа.

Конърс леко повдигна вежда.

— Доколкото ни е известно, онази вечер на яхтата са имали достъп само хора, чиито имена фигурират в списъка на гостите или на екипажа — подхвърли той. — Или може би греша?

Тя преплете пръсти, за да скрие треперенето на ръцете си, и кимна:

— Не грешите.

— Името на вашия помощник беше ли в някой от тези списъци?

— Не. Но това не беше необходимо, тъй като остана на кораба съвсем за малко.

Конърс внимателно я огледа, помълча и зададе следващия си въпрос:

— А спомняте ли си точно кога напусна яхтата ви?

Даяна се поколеба, сърцето й бясно препускаше.

— Не помня часа и минутата. Трябва да е било малко след пристигането ни… Защо?

— Имаме информация, че този човек не е напуснал яхтата. Свидетели са го видели там и по време на приема.

— Бих могла да се закълна, че си тръгна веднага — тръсна глава тя, опитвайки се да прикрие тревогата си. — Може би вашите свидетели грешат…

— Моите свидетели са двама мъже от вашия екипаж — изгледа я тежко Конърс. — Видели са го да се появява на яхтата, но не и да слиза от нея.

Тя хвърли поглед към пристана и забеляза необичайното оживление, което цареше там. До борда на „Майорка“ се поклащаше моторница — вероятно именно с нея бяха пристигнали агентите на ФБР.

— Госпожо Уърлингтън!

— Всъщност, аз не го видях повече — с леко раздразнение отвърна тя и махна с ръка. — Доколкото ми е известно, той си тръгна далеч преди началото на приема. — Очите й се спряха върху намръщеното лице на Конърс. Чудеше се дали й вярва?

— Споменахте, че сте направили услуга на свой приятел — продължи агентът. — Как се казва той, госпожо?

Даяна шумно си пое дъх. Ето го въпроса, на който не желаеше да отговаря.

— Вижте какво, специален агент Конърс! — бавно и отчетливо започна тя. — Ако този проблем е наистина важен, може би ще е по-добре да повикам адвоката си! — В очите й блесна предизвикателство.

Погледът на сините му очи изобщо не се отмести от лицето й.

— Ако имате чувството, че трябва да получите юридически съвет, преди да отговорите на този въпрос — моля, повикайте го — рече той. — Ние с удоволствие ще почакаме.

Блъфът не мина, даде си сметка Даяна. Може би трябва да им каже името и тогава всичко ще приключи. Какво могат да й направят, ако продължава да твърди, че не знае нищо повече?

— Госпожо — прекъсна разсъжденията й Конърс, — ще ни кажете ли името на вашия приятел, или ще извикате адвоката си?