— Случайно да знаете името на шефа на охраната, извършила това претърсване? — попита Конърс.
— Не, но мога да го открия — отвърна с усмивка на превъзходство Холмс. — На ваше място, момчета, аз бих проверил още веднъж достоверността на своята информация. Може би членовете на екипажа имат зъб на госпожа Уърлингтън. Може би тя не им е повишила заплатите, или пък те просто искат да си видят имената във вестниците… — Повдигна рамене. — Кой знае?
Конърс кимна и зададе следващия си въпрос:
— Какви са отношенията ви с Даяна Уърлингтън, господин Холмс?
— Приятелски — отвърна с усмивка домакинът.
Агентите отново се спогледаха.
— Благодаря, засега това е всичко — кимна Конърс. — Бяхте много любезен…
Холмс затвори вратата след тях, усмивката му се стопи, а юмрукът му се стовари върху стената. Как е възможно Даяна да му праща тези типове в къщата?! Умът ли си е изгубила?! Първата му реакция беше да вдигне телефона и да я скастри здравата за тази очевидна глупост, но после промени намеренията си. В негови ръце беше дискетата на Райън Морланд, разполагаше и с писмото, което той бе написал на жена си. Беше се погрижил да изтрие информацията от компютъра в къщата. Значи можеше да бъде спокоен. Тези типове не разполагаха с нищо, освен непотвърдените обвинения на Ребека Морланд…
През деня Ребека разгледа няколко фотоалбума, които й предостави ФБР. В един от тях откри кльощавия и научи името му — Виктор Ъруин. Само няколко часа по-късно федералните агенти успяха да го открият и да го арестуват.
В момента Ъруин беше подложен на разпит, на който зад еднопосочно стъкло присъстваше и Ребека. Агентите го притискаха здраво, а той — за изненада на всички изобщо не поиска адвокат.
Младата жена наблюдаваше лицето на кльощавия, представяше си как е убил мъжа й и се задушаваше от гняв.
Той упорито отричаше да има нещо общо с убийството на Райън, но Конърс и колегите му не показваха никакви признаци на умора. Спокойно и убедително младият специален агент разясняваше на арестанта, че положението му е неспасяемо — срещу него вече има повдигнати обвинения за отвличане и опит за убийство, които, прибавени към обвинението в предумишлено убийство на Райън Морланд, без съмнение ще му донесат смъртната присъда. Единствената му надежда за по-лека присъда е пълно съдействие на следствието.
И Ъруин най-сетне се предаде. Приведе се над масата, вдигна ръце и промърмори:
— Добре, добре… Ще ви кажа какво се случи…
Парализирана от ужас, Ребека слушаше изповедта на престъпника. Бил нает от Холмс със задачата да ликвидира Морланд, но убийството да изглежда като нещастен случай или доброволно самоубийство. Качил се на „Майорка“ заедно с Даяна Уърлингтън, която го скрила в гардероба на каютата си по време на задължителното претърсване.
Ребека дишаше дълбоко, опитвайки се да овладее огромната ярост, което разтърсваше тялото й. За пръв път в живота си изпита желанието да убие някого и това беше именно този противен тип. Дори нещо повече — със смайване установи, че първо иска да го подложи на изтезания, да го накара да изпита поне малка част от това, което беше преживяла самата тя, а и нещастният й съпруг…
— Казвам ви истината, момчета — промърмори Ъруин. — Когато слязох до пушалнята, за да свърша работата, Морланд вече беше изчезнал. Не съм го убил. Нямаше как да го убия, защото не беше там…
От лицата на агентите личеше, че не вярват нито дума на това изявление, също както и самата Ребека.
Очевидно решили да оставят открит въпроса за убийството на Райън, агентите смениха тактиката.
— Имаш ли представа защо Даяна Уърлингтън е проявила желание да помогне на Максуел Холмс? — попита Бъртън.
Виктор Ъруин само сви рамене.
— Нямаш ли впечатлението, че двамата са любовници? — добави Конърс, приковал сините си очи в лицето на арестувания.
— Може би — сви рамене той. — Госпожа Уърлингтън беше чест гост в дома на Холмс.
— Споменавала ли е, че ти помага по молба на Холмс?
— О, да. Каза, че Холмс иска да се скрия добре, а най-подходящото място за това била нейната каюта. После рече да не се тревожа, щяла бързо да ме освободи от гардероба…
Агентите се спогледаха. Конърс поклати глава и въздъхна:
— Мисля, че трябва отново да посетим госпожа Уърлингтън.
— При това веднага — съгласи се Бъртън.
Агентите на ФБР прочетоха правата на Даяна и я откараха на разпит. Все още й беше трудно да осъзнае, че всичко това се случва именно с нея. В обърканото й съзнание се мярна мисълта да разкаже всичко — само тогава тези хора ще разберат, че на практика няма нищо общо с никакви престъпления. Рухна напълно, когато специален агент Рой Конърс отново повтори, че скритият от нея човек е бил наемен убиец, получил конкретната задача да ликвидира Райън Морланд.
Читать дальше