Мими Лат - Опасно съдружие

— А вие защо се интересувате толкова от някакъв човек, който просто ми е помогнал да си пренеса дрехите?

— Имаме основания да го подозираме в убийство.

— Убийство?! — Ръцете й неволно стиснаха облегалката на един от плетените столове наблизо. — Това е изключено! Нещо сте се объркали. И кого е убил?

— Райън Морланд, госпожо.

— Не! — ахна тя и вдигна длан пред устата си. — Райън Морланд се самоуби! Всички казват така, освен това е оставил предсмъртно писмо…

Специален агент Конърс мълча дълго, очите му изпитателно я оглеждаха. После въздъхна и тихо попита:

— Сега ще ни кажете ли името на вашия приятел, госпожо Уърлингтън?

Даяна кимна и едва чуто прошепна:

— Максуел Холмс… — После тръсна глава и добави: — Останах с впечатлението, че този човек си тръгна веднага след като ми помогна в пренасянето. Това е всичко, което знам… Приключихме ли, или имате и други въпроси?

— За момента приключихме — отвърна Конърс, наклони глава и добави: — Благодаря за любезността, госпожо. Много ни помогнахте.

Вперила очи в отдалечаващите се агенти, Даяна не забеляза, че е стиснала облегалката на стола, а два нокътя от безупречния й маникюр се бяха счупили…

Легнал гол на дивана в солариума, Максуел Холмс говореше по телефона.

— Няма проблеми, приятелю — разсеяно промърмори, докато очите му оглеждаха положението на трите лампи за нагряване. Окачени над главата му, те бяха насочени към различни части на тялото му. По кожата му вече блестяха първите ситни капчици пот.

— Точно така — рече, дръпна от пурата си и пусна кръгче дим. — Казах, че ще ти доставя една красавица, и го сторих. Винаги изпълнявам обещанията, които давам на приятелите си…

Млъкна и разсеяно изслуша пикантните подробности от предишната вечер, които започна да му разказва човекът насреща. Те му бяха до болка познати, просто защото знаеше всичко за въпросната жена. „Нима този човек не се досеща, че сам съм се възползвал от уменията й?“ — запита се леко развеселен той.

На вратата се почука.

— Задръж за момент… Кой е?

— Аз съм — прозвуча гласът на иконома.

— Влизай, да те вземат мътните! Къде се губиш? Вече цял час чакам кафето с лед!

— Съжалявам, но беше свършило и трябваше да отскоча до магазина.

— А защо не провери навреме? За какво ти плащам, по дяволите?

Икономът остави подноса на масичката в съседство и Холмс отпи глътка от гъстата течност. После забеляза, че човекът продължава да стои изправен до него.

— Какво има още?

— Навън чакат двама души, които настояват да говорят с вас. — Той му подаде картичка с някакво име, под което пишеше „Специален агент на ФБР“.

Нима онази кучка Ребека Морланд се бе обърнала към ФБР? След неуспешните опити на хората му да я открият той беше стигнал до заключението, че се е скрила вдън земя. Не се обезпокои, тъй като бе сигурен, че агентите на ФБР няма да й повярват. Тя не разполагаше с никакви доказателства.

— Ще ти позвъня по-късно, приятелю — рече в слушалката той. — Едни хора искат да разговарят с мен…

— Подай ми халата — заповяда на прислужника. — А после ги покани да влязат.

Когато двамата млади мъже се появиха на прага, той внимателно ги огледа и попита:

— С какво мога да ви бъда полезен, господа?

Изслуша обясненията им за човека, който е придружавал Даяна Уърлингтън на яхтата и който бил забелязан от двама членове на екипажа, и в очите му проблесна недоумение, примесено с гняв.

— Нямам представа защо госпожа Уърлингтън е заявила, че ми върши услуга! — отсече. — Изобщо не зная за какво става въпрос!

— Това означава ли, че не сте молили Даяна Уърлингтън да намери работа на някакъв ваш познат? — попита Конърс.

— Никога! — отсече Холмс, забеляза недоверието, изписано върху лицето на агента, и с въздишка си рече: „Майната им, все едно дали вярват на версията ми или не. Главното е, че няма да открият никакви доказателства, и те прекрасно го знаят!“. Вдигна ръка и небрежно добави: — Освен това на яхтата се допускаха само хора от предварително изготвени списъци. Охраната я е претърсила от кърмата до носа преди началото на приема и аз съм готов да заложа последния си долар, че добре си е свършила работата. Защото там бяха кметът и други известни личности на този щат. Да не говорим за бижутата, с които се бяха накичили дамите. Смешно е да се допуска, че при подобни обстоятелства някой може да се скрие на яхтата! — Забеляза погледите, които си размениха агентите. Очевидно им беше подхвърлил нова идея за размисъл.