Мими Лат - Опасно съдружие

— Така е — кимна Ребека. — Какво знаеш по този въпрос?

— Онази нощ на яхта имаше мъж без име в списък…

Тялото й се стегна, сърцето лудо заблъска в гърдите й.

— Искаш да кажеш човек, който не е бил от екипажа?

— Si.

На смесица от английски и испански момчето разказа своята история.

— Аз помага на готвач на „Майорка“. Преди начало на парти на борда идва госпожа Уърлингтън, носи много дрехи и други неща. Един мъж помага нея. Капитан предупредил на борда идват само екипаж и хора по списък, много важни хора. Каза, ако видим непознат, веднага съобщим на охрана…

— Продължавай — нетърпеливо го подкани тя.

— Аз мия картофи и гледам, но мъж не си отива. По-късно охрана проверява кораб и казва всичко окей. Аз мисли мъж се крие и казвам на готвач.

Силен тътен накара Ребека да подскочи.

— Какво беше това?

— Не знам…

Хуан се плъзна по стълбите и предпазливо надникна навън.

— Виждаш ли нещо? — попита с разтуптяно сърце Ребека, изправила се зад гърба му.

— Не — поклати глава той. — Там мои братовчеди. Мисля всичко наред…

Тя направи опит да се убеди, че е така, и се върна на мястото си.

— Продължавай.

Готвачът го успокоил, че всичко е наред и мъжът вероятно отдавна си е тръгнал.

— Вече не мислил за това до по-късно…

— Значи пак го видя, така ли?

— Si — кимна момчето. — Видял него в зала… Същата зала, където вие дошла по-късно…

Очевидно има предвид коридора, по който се стига до пушалнята, съобрази Ребека.

— Помниш ли как изглеждаше този мъж? — попита тя.

— Si.

Момчето описа висок и слаб мъж. С разтуптяно сърце тя разбра, че става въпрос за човека, който я беше нападнал тази вечер. Вероятно именно той бе убил Райън. Но кой му бе възложил това — дали Холмс, или Уърлингтън?

— Защо чак сега се обади? — попита тя и настойчиво погледна младежа. — Защо не съобщи това на детективите, които разследваха случая?

Лицето му потъмня от приток на кръв и това беше видно въпреки слабата светлина.

— Lo siento — извинително промърмори той. — Има проблеми с документи. Уърлингтън много строг, а аз показал фалшиви документи. Говоря с ченгета — те проверяват мен и гонят от страна. Mi madre в Мексико много болна. Няма пари за лекарство и тя умира…

— Тогава защо реши да ми се обадиш сега?

— Mi madre… Умряла преди два дни… — Отговори той, без да я погледне. — Аз си отива у дома. Затова ми трябва пари…

— Съжалявам за майка ти — промълви Ребека, помълча малко, после вдигна глава. — Кой друг знае за този мъж?

— Само готвач.

— Той приятел ли ти е?

— Si.

— Сигурен ли си, че няма да каже на никого?

— Si.

Ребека обясни, че в смъртта на съпруга й са замесени корумпирани ченгета, а Хуан очевидно знаеше за какво става въпрос. После каза, че би искала да съобщи името му на един заместник областен прокурор, който не е корумпиран. Но той трябва да знае къде може да го открие.

Хуан каза, че в Мексико нямат телефон. А да търсят готвача на яхтата е опасно, тъй като всички от екипажа ще опровергаят думите му, за да угодят на Уърлингтън. Предложи да използват леля му. Била много смела жена и при нужда щяла да осигури връзка както с готвача, така и със самия него. После записа телефона й на лист хартия, който му подаде Ребека.

Миг по-късно се чу затръшване на врата, последвано от бягащи стъпки.

— Да се махаме! — извика някой отвън.

— Братовчед ми! — скочи Хуан.

„Нима ще ме нападнат?“ — изтръпна Ребека. Вече бе сигурна, че това момче няма да й стори нищо лошо, тъй като очевидно бе по-уплашено и от нея. Натика листчето в чантата си и стана.

— Тръгвай, аз ще съм след теб!

Затича надолу по стълбите с разтуптяно сърце и след миг се озова на нивото, от което бе дошла. Очакваше всеки миг някой да стовари ръка върху раненото й рамо или пък да опре пистолет в слепоочието й…

Ребека изчака Хуан и братовчедите му да си тръгнат, после бавно пое към мотела. Болеше я всичко, беше на прага на изтощението, прилошаваше й от глад.

Спомни си, че във фоайето на мотела бе видяла някакъв автомат за бонбони и тръгна натам. Купи няколко вида, после се прибра в стаята си. Установи, че никой не е влизал, и с облекчение се отпусна на леглото. Изпитваше отчаяна нужда от сън, но едновременно с това се страхуваше да заспи. Представяше си как кльощавият открива мотела и се промъква в стаята й.

Направи още един опит да се свърже с Даниел, но отсреща отново се включи телефонният секретар. В крайна сметка умората я надви и тя потъна в дълбок сън.