Мими Лат - Опасно съдружие

— Добре, казвай! — отвърна силно заинтригувана. Същевременно изпитваше и страх.

— Става въпрос за един акт за раждане…

— Какъв акт? В домашния ми сейф имам два такива — моят и на Пол… Ако си забравил, те са нужни при издаването на всеки паспорт.

— Става въпрос за един по-друг акт за раждане — продължаваше да я дразни любовникът й. — Онзи, който родителите на съпруга ти са получили при осиновяването. Оригинал, без никакви печати…

„Откъде Холмс се е сдобил с този документ?“ — учуди се Даяна.

— Добре де, какво толкова странно пише вътре? — попита тя.

— Май е по-добре да седнеш — предложи с леко злорадство в гласа той.

— Благодаря, и така ми е добре.

— Все пак си помисли…

— Добре де, седнах… — Преглътна няколко пъти, за да се овладее. — Сега би ли ми казал за какво става въпрос?

Мъжът направи кратка пауза и после тържествено заяви:

— Във въпросния документ пише, че истинската майка на съпруга ти е била негърка.

„Това е невъзможно!“ — пребледня Даяна. Но веднага се овладя.

— Трябва да е някаква грешка — подхвърли уж с безразличие. — В копието, което притежаваме ние, не пише нищо такова. А доколкото съм запозната със закона, подобен пропуск е немислим при процес за осиновяване.

— Може би осиновителите не са се тревожили от това — отвърна Холмс. — А може би умишлено са пропуснали въпросния текст — разбира се, срещу съответното заплащане. Но едно е сигурно — мъжът ти никак няма да е щастлив, ако тази новина стане обществено достояние. Ами ако се окаже, че в организма му преобладават майчините гени? Представяш ли си какъв скандал ще предизвика това във вашите кръгове?

Стаята се завъртя пред очите на Даяна, за миг изпита чувството, че ще повърне. Нима това е истина? Нима по тази причина Пол не желаеше деца? Затова ли избягваше всякакви интимни контакти с нея?

— Там ли си? — обади, се Холмс.

— Да — прошепна тя.

— Помислих, че си припаднала…

Шеговитият му тон започна да я плаши.

— Как мислиш да използваш тази информация, Максуел? — рязко попита и затаи дъх.

— О, не знам… Мисля, че трябва да обсъдим това при следващото ти посещение с визоновото палто… — Този път той открито се изсмя. — А сега можеш да се връщаш при гостите си. По-късно пак ще поговорим за това…

През прозореца видя, че прислугата е започнала да поднася последните коктейли. Всичко изглеждаше съвсем същото, но тя вече бе убедена, че нищо няма да е както преди…

Ако не беше малкото недоразумение, наречено Ребека Морланд на свобода, Максуел Холмс би имал всички основания да бъде щастлив.

Докато обикаляше из солариума си, той мълчаливо проклинаше младата жена. Това помещение беше неговото убежище. Тук имаше чувството, че е като някогашните плантатори от Юга, заобиколен от стотици роби, готови да изпълнят всяко негово желание. И робите ще я открият, няма начин да не я открият! Добре поне, че вече не разполага с дискетата…

Тръсна глава и вдигна слушалката. Трябваше да свърши и още една работа.

След няколко сигнала се обади Брандън Тейлър:

— Ало?

— Аз съм — рече Холмс. — Изглежда те събудих…

— Не си — мрачно отвърна той. — Седя си тук и разсъждавам…

— Можеш да се отпуснеш, имам добри новини за теб.

— Какви новини?

— Мисля, че открих вълшебната стрела, която ще те отърве от опасния съперник Пол Уърлингтън.

В слушалката се разнесе рязък звук, почти изхълцване.

— Какво имаш предвид?

Разказа му какво беше открил за Уърлингтън.

— В момента, в който разбере, че притежавам всичко това, той сам ще се откаже от надпреварата — заключи. — А ние великодушно ще му позволим да се измъкне с някой благовиден предлог, например влошено здравословно състояние.

— Как се добра до този документ? — попита Брандън.

— О, да речем, че го получих от милостивите ангели… — Холмс помълча, после подхвърли: — Но какво има? Мислех, че ще затанцуваш от радост!

— Нищо. Предполагам, че не съм добре. Май ме е пипнал някакъв грип.

— Лошо — цъкна с език събеседникът му. — Исках просто да ти кажа, че няма от какво да се безпокоиш. Сега вече можеш да си сигурен, че ще спечелиш не само предварителните избори…

Беше изключително доволен. Брандън ще му бъде благодарен до гроб. А какво по-хубаво от това да си имаш свой сенатор във Вашингтон? Сега оставаше да спипа онази кучка Морланд и всичко щеше да бъде наред!

Брандън Тейлър остави слушалката и се замисли. Новината, която току-що му съобщи Холмс, би трябвало да го направи щастлив, но вместо това той се почувства зле. Беше убеден, че цената на този компромат за Уърлингтън ще бъде ужасно висока. Максуел Холмс никога не вършеше безплатни услуги, а той му беше продал душата си. Мечтата му да стане следващият сенатор от Калифорния бе на път да се сбъдне, но на каква цена?