Мими Лат - Опасно съдружие

Човекът насреща я помоли да спре. След кратка пауза се чу друг глас — любезен и спокоен. С него успяха да се разберат — ту на испански, ту на английски. Ребека се оказа права — Хуан наистина беше онова момче от яхтата на Уърлингтън, а длъжността му се оказа помощник-готвач. Именно той я беше следвал из цялата яхта във фаталната нощ. Сега каза, че разполага с важна информация, засягаща смъртта на съпруга й. Бил готов да я сподели срещу хиляда долара и предлагаше да се срещнат веднага.

„Дали не е нова клопка?“ — запита се със свито сърце Ребека и му отговори.

— Ще ви се обадя утре.

— Не, трябва да стане тази нощ — настоя Хуан.

Главата й се въртеше, раните я боляха ужасно. Но въпреки това си даде сметка, че разговорът се протака и има опасност да я засекат. Предложи да затворят и обеща след малко отново да го потърси. При втория разговор вече се беше овладяла.

— Защо вашата информация струва толкова пари?

Хуан поясни, че в онази нощ на кораба е имало човек, който вероятно е убил мъжа й.

Сърцето й ускори ритъма си. Ако тази информация се окажеше вярна, можеше да се превърне в ключ към цялата загадка.

— За съжаление имам само петстотин долара в себе си — въздъхна тя.

В слушалката се чуваше тежкото му дишане. Миг по-късно до слуха й долетя приглушен разговор на испански — очевидно той бе сложил ръка на мембраната.

— Седемстотин и петдесет — рече най-сетне младежът.

— Не мога! — извика Ребека. — Нямам карта за банкомат, а банките са затворени! Ако държите да се срещнем тази нощ, трябва да се задоволите с петстотин!

Отново последва приглушен разговор на испански. Тя си каза, че ако това е капан, заложен от кльощавия и компанията му, те едва ли щяха да се пазарят за някакви си двеста и петдесет долара.

— Добре — съгласи се най-накрая Хуан. — Братовчед ми ще ви обясни къде да се срещнем.

Максуел Холмс обикаляше из просторния хол. Беше толкова ядосан, че се опасяваше да не експлодира.

— Какво означава това? — извика той. — Как така си я изпуснал?

Виктор Ъруин — високият слаб мъж, стоеше пред него със зачервено от срам лице.

— Вече ти обясних, шефе — промърмори. — Изчезна, сякаш се стопи във въздуха…

— Идиоти! — избухна Холмс. — Пет човека, които се оказаха пълни идиоти! Двама с коли, други двама в микробуса, петият ръководи операцията… И какво се оказва? Позволяват на една жена да им се изплъзне! — Вените на шията му се издуха като корабни въжета. — Как е възможно това, да ви вземат мътните?!

— Не знам как стана, шефе — въздъхна кльощавият. — В един момент тя изглежда кротка и напълно предадена, тъй като съм я наказал по подходящ начин, но в следващия изведнъж скача от колата и започва да се търкаля по банкета. Трябваше ми малко време, за да направя кръг и да се върна на мястото, но тя вече беше изчезнала… Момчетата продължават да претърсват околността, но един господ знае накъде е хукнала.

— Къщата й?

— Съмнявам се, че ще се появи там, шефе. Но все пак пратих Кевин да провери… Колата й също е под наблюдение.

— Не мисли за нея! — сопна се Холмс. — Тя явно е по-умна от вас. Вместо това разпределяй хората си и ги прати на най-вероятните места, на които може да се появи. Например онази малка мексиканка от юридическата кантора.

— Вече сме сложили човек пред дома й — отвърна Ъруин.

Холмс все още не можеше да повярва в лошия си късмет. Всичко можеше да отиде по дяволите само защото някаква глупава кучка се прави на мъж! О, тя ще съжалява, горчиво ще съжалява, че не се вслуша в съветите му! В момента, в който тези типове я спипат (а те непременно ще я спипат), няма да има време дори да си каже молитвата!

— Взех дискетата — рече кльощавият и бръкна в джоба на якето си.

— Дай я! — протегна ръка Холмс.

— О, взех и още нещо — добави Ъруин. — Може да се окаже важно… — Пликът от шкафчето на Райън във фитнес центъра премина в ръцете на Холмс.

Домакинът бързо прегледа документите. Отначало не разбра нищо, после се ухили и доволно изръмжа.

— Това вече е нещо друго!

Ребека напусна мотела и се насочи към Сенчъри Сити. Избягваше уличните лампи, движеше се в сянката на дърветата и околните сгради. Ужасена от мисълта, че всеки момент ще я настигне някой с пистолет в ръка, постоянно се озърташе. Дали онзи кльощавият вече не бе по следите й?

Контузиите не й позволяваха да бърза. Стори й се, че измина цяла вечност, преди пред очите й най-сетне да се появи търговският център на Сенчъри Сити. Магазините бяха затворени, но фоайетата на киносалоните още светеха, работеха и няколко ресторанта. Общо взето, мястото беше зле осветено и почти пусто. Нервността й се засили, но се налагаше да прекоси малкия площад.