Мими Лат - Опасно съдружие

Бръкна в сака, който лежеше на дъното на шкафчето, пръстите й веднага напипаха продълговат плик. Извади го, прочете съдържанието му и поклати глава. Ето от какво се е страхувал Уърлингтън. Но все още нищо не го свързваше с Холмс… Пусна плика в чантата си и тръгна към изхода.

Едва навън си даде сметка, че времето напредва и трябва час по-скоро да потегли към къщата на Даниел. Но в момента, в който понечи да отвори вратата на колата си, някой я сграбчи изотзад и притисна нещо студено и тежко в тила й.

— Нито дума! — изръмжа мъжки глас.

Ребека изпищя.

Главата й отскочи назад, широка длан запуши устата й.

— Още един писък и си мъртва, госпожо! Ясно ли ти е?

Въпреки ледените пипала на ужаса тя успя да кимне.

— Добре… Сега тръгваш към колата ми. Бавно…

„Движи се!“ — заповяда си тя.

— По-бързо! — изсъска мъжът, после силен ритник зад коляното едва не я повали.

Стигнаха. С едната си ръка мъжът отвори страничната врата, другата продължаваше да притиска пистолета в тила й.

Ребека трепереше, но умът й трескаво работеше. Дали да направи опит сега, още преди да я натика в колата си? Стисна зъби, събра всички сили и рязко се отдръпна.

— Помощ! — изкрещя. — Няма ли кой да ми помогне?

— Тъпа кучка! — изръмжа непознатият и стовари юмрук в брадичката й.

Ребека залитна, главата й рязко се отметна назад. Пред очите й се появиха разноцветни кръгове. „Не припадай!“ — заповяда си тя.

Мъжът отново я сграбчи, опря дулото на пистолета в слепоочието й и мрачно просъска:

— Още едно такова изпълнение и ще стрелям!

Челюстта й пулсираше, по брадичката й потече топла струйка кръв. Изведнъж си даде сметка, че е виждала този мъж. Той беше посетителят на Максуел Холмс от онази вечер.

Мъжът я натика на седалката, измести я вдясно и се настани до нея. Юмрукът му се стовари в гърба й.

— Мразя тъпите кучки!

Пистолетът остана притиснат в слепоочието й. Беше сигурна, че ако извика още веднъж, той ще натисне спусъка. Пронизвана от силни болки, Ребека неволно се запита дали са постъпили и с Райън така, преди да го хвърлят във водата. Направи усилие да преглътне парещата топка, която се надигаше от стомаха й.

— Слушай ме добре, защото няма да повтарям! — изръмжа мъжът. — Писнеш ли още веднъж, си мъртва! Ясно?

Задъхана, тя кимна.

— Отиваме при едни хора, които искат да говорят с теб — продължи нападателят. — Няма да ти сторя нищо лошо, ако не вършиш глупости. Това разбра ли го?

— Да — сподавено отвърна тя. — А ти за кого работиш — за Холмс, или за Уърлингтън?

— Млъквай! — изръмжа мъжът и натисна пистолета така, че тя неволно извика от болка.

Но въпреки болката бе твърдо решена да зададе въпроса, който я вълнуваше:

— Ти уби мъжа ми, нали?

Прозвуча не като въпрос, а като отчаян вопъл.

— Мъжът ти реши да поплува — излая онзи и отново притисна дулото в слепоочието й.

Беше потна, гадеше й се. В един момент усети, че тоя тип започва да губи търпение. Тя се вледени от страх.

— Ще бъдеш ли послушна, или не?

Осъзнала, че може да бъде убита още тук, Ребека изведнъж бе обзета от паника.

— Ще бъда — прошушна тя, а сълзите се търкулнаха по бузите й.

— Така ми харесваш. Покрили сме те от всички страни, няма смисъл да правиш глупости…

— Няма — кимна, питайки се какво означава това „сме“. Друга кола наблизо? Още участници в операцията по отвличането й?

— А сега ми дай дискетата! — изръмжа той.

Ребека застина от изненада. Откъде знаеха за дискетата? Вероятно са подслушвали телефона й… Беше допуснала грешка, сериозна грешка. Би трябвало да отчете факта, че противниците й съвсем не са аматьори. Може би вече са видели сметката и на Даниел Блек…

Изпита безкрайна самота. Никой не знаеше къде се намира и какво е открила. А хората, които бяха убили съпруга й, сега без съмнение щяха да затворят и нейната уста. Неохотно свали чантата от рамото си и подаде дискетата на мъжа. Вече се радваше, че е изпратила другата на родителите си.

— Дай и това — изръмжа непознатия, сочейки плика, който бе прибрала от гардеробчето на Райън.

Натика ги в джоба на якето си, после премести пистолета в другата си ръка, завъртя стартерния ключ и потегли. Ребека трескаво започна да обмисля положението. Беше твърдо решена да предприеме нещо в момента, в който стигнат някое по-добре осветено и по-оживено място. Не можеше да седи безучастно до тоя тип, който очевидно смяташе да я ликвидира в някой пущинак извън града.

Разтърка пулсиращата си челюст. Вероятно не беше счупена, иначе едва ли щеше да е в състояние да говори. Цялото тяло я болеше…