Мими Лат - Опасно съдружие

— Тези чувства винаги са били взаимни — отвърна Брандън, после загрижено добави: — Моля те, Ребека, не върши глупости, за които после ще съжаляваш!

— Не аз съм вършила глупостите до този момент, Брандън. За това, което става, трябва да благодариш само на себе си! — Прехапа устни, помълча за момент, после зададе следващия си въпрос: — Кой от твоите партньори във фирмата информира полицията, че Райън е откраднал служебни пари? Нали твърдиш, че не си казал на никого?

— Страхувам се, че това бях аз — притеснено се прокашля той.

— Защо го направи?

— Исках разследването да приключи. По този начин предпазвах и теб. Стигнах до заключението, че колкото по-дълго се точи следствието, толкова по-големи са шансовете ти да откриеш нещо… И стана точно така.

— Страхотно заключение, няма що! — процеди Ребека. — Чуй следващия ми въпрос: Джон ми каза, че не знае нищо за твоята сделка с Холмс. Той беше непоправим лъжец, но в случая му повярвах. Вероятно защото е знаел, че умира… Сега искам да чуя от теб, дали ми е казал истината!

— Да — тихо отвърна Брандън.

— А Катрин? И тя ли е вътре заедно с теб?

— Не. Катрин нямаше представа за моите действия.

— Тогава защо именно тя обвини Райън в кражба?

— Честно казано, не знам. Предполагам, защото Джон беше подправил документи и те насочваха подозренията към Райън, а не към самия него.

Ребека пресичаше Сенчъри Сити. Блесналите с многобройните си светлини небостъргачи от двете й страни приличаха на призраци.

— Но и ти си имал подозрения, че Джон е откраднал парите, нали?

— Да — призна той. — Но само на даден етап. После просто повярвах на Катрин, която беше категорична, че кражбата е дело на Райън.

— Без да си направиш труда сам да провериш как стоят нещата, така ли?

— Едва сега си давам сметка, че трябваше да го сторя — отвърна с въздишка той, после с леко колебание добави: — Слушай, Ребека… Който направи опит да замеси Холмс в убийството на Райън, все едно си подписва смъртната присъда. Нима съм толкова отвратителен само защото ми се иска да живея и да свърша нещо на този свят? С какво би помогнала на Райън моята, а и твоята смърт?

— За теб не знам, но аз не мога да живея с мисълта, че убиецът на мъжа ми се разхожда безнаказано — тихо отвърна тя.

— Правосъдието е абстрактно понятие, за разлика от реалния живот, където търсещите справедливост хора често намират смъртта си… — Той замълча, прочисти гърлото си и настойчиво продължи: — Говоря ти абсолютно откровено, Ребека. Нека се срещнем, моля те. Дължиш ми поне този шанс — да ти обясня всичко!

— Нищо не ти дължа! — отсече тя и прекъсна връзката. За миг изпита дълбоко удовлетворение от факта, че го беше победила в собствената му игра. После осъзна колко е горчива тази победа. Райън е мъртъв, а Брандън Тейлър, обзет от маниакални амбиции, не бе сторил нищо, за да предотврати тази смърт…

Няколко минути по-късно се насочи към паркинга на сградата с тухлена фасада, в която имаше гимнастическа зала и тенискортове. Очевидно тук идваха да поддържат формата си млади фирмени служители, живеещи в квартала.

Минаваше десет и половина и само в няколко прозореца светеха. Осъзна, че едва ли ще завари някого. Огледа се. На паркинга имаше няколко коли. Реши да провери входната врата и вкара колата си на едно от многото свободни места.

Изскочи навън и затича към сградата. Входната врата беше заключена и тя почука на стъклото. Може би вътре все още имаше някой, поне чистачките…

В същия момент на паркинга се появи друга кола и Ребека с надежда вдигна глава. Може би някой идваше да потренира и тя ще може да влезе вътре заедно с него. От колата слезе висок мъж, лицето му беше в сянка.

Зад гърба й се разнесе някакъв шум. Рязко се обърна и видя една млада жена, която излизаше. Започна да й обяснява, че си е забравила ключа, а в гардеробчето й има нещо, което на всяка цена трябва да прибере. Леко раздразнена, жената все пак й отключи входната врата, после се обърна и тръгна към колата си.

Щом се озова в сградата, Ребека хукна към съблекалнята. Зърна табелата с надпис „МЪЖЕ“, отвори вратата и бързо откри гардеробчето на Райън. Веднъж той беше казал, че най-сигурният начин да не забравяш комбинацията е да използваш едни и същи цифри навсякъде. Помоли се и тук да е спазил това правило, после започна да набира цифрите от ключалката на куфарчето.

Завъртя топката, вратичката проскърца и се отвори. Отвътре я лъхна познатият до болка аромат от одеколона на Райън, за миг й се зави свят. Тръсна глава, за да прогони напиращите сълзи.