Мими Лат - Опасно съдружие

Ребека изведнъж си даде сметка, че първите два реда от този текст представляват началото на прощалното писмо, което според полицията Райън оставил на бюрото си. Вероятно Джон беше открил написаната на ръка чернова и е откъснал началото и края.

Облегна се назад и потъна в размисъл. И тя, и Соловски бяха останали с чувството, че тази бележка е някак недовършена. Сега вече разполагаше с доказателство, че е било точно така.

Върна се на мястото, откъдето беше прекъснала, сведе глава и продължи да чете.

„Реших да пусна оставката си в едно от чекмеджетата и да направя последен опит. Да отида при Холмс и да го предупредя, че ако не остави Брандън на мира, ще се обърна към полицията. Имах чувството, че този тип ще ме послуша, но той буквално побесня. Същата вечер ми позвъни Брандън и каза да престана да се правя на Господ. После ме помоли да се извиня на Холмс, който явно веднага го беше информирал за моето посещение. Брандън изтъкна, че този човек има влиятелни приятели сред най-висшите ешелони на властта и да го заплашваш си е чиста лудост. Не искам да се извинявам, Ребека. Убеден съм, че на това трябва да се сложи край. Но вече имам всички основания да се страхувам за живота си и по тази причина реших да скрия този файл в твоя компютър. Преди да се обърна към властите, ще открия достатъчно доказателства за престъпната дейност на Холмс.“

Младата жена въздъхна и притисна пръсти към слепоочията си. Явно убиецът на Райън беше Максуел Холмс. А Брандън е предпочел да остане настрана. Обзета от паника, тя побърза да прочете писмото докрай.

„Бъди изключително предпазлива, Ребека. Не искам и ти да умреш. Ако успея да открия доказателства, преди да ме ликвидират, веднага ще се обърна към ФБР. Надявам се, че връзките на Холмс са на щатско, а не на федерално ниво. Моля те, не търси тези доказателства, в случай че ме премахнат. Предай това писмо на ФБР, заедно с всичките улики, които съм успял да събера до момента. Ще ги откриеш в края.

Искам да знаеш още две неща. Първо, открих, че Джон краде пари от фирмата. В куфарчето ми е скрита една банкова книжка, която доказва това. Второ, Брандън ме помоли да проуча миналото на Пол Уърлингтън. Открих нещо, което не бих желал да зная. То не бива да се използва за политически цели, но се страхувам, че ако научи за него, Брандън без колебание ще го използва. Оставил съм го на съхранение в шкафчето на фитнес центъра. Реших да го унищожа, но ако не успея — моля да го направиш вместо мен.

Обичам те с цялото си сърце, скъпа. И ужасно съжалявам, че те забърквам в тази мръсотия. Моля те, внимавай! Тези хора са опасни.“

Ребека опря глава на екрана и избухна в сълзи. Дълго време не беше в състояние да се овладее. Най-сетне тръсна глава, целуна последните думи върху екрана и тихо прошепна:

— И аз те обичам, скъпи!

Предстояха й важни дела, трябваше да се владее. Все още смаяна от ужасната тайна на Райън, тя започна да обмисля следващите си действия.

Първата й работа беше да копира писмото на Райън на две отделни дискети. Едната от тях пусна в плик, адресиран до родителите й, с молба да я запазят. После извади бележника от чантата си и трескаво го разлисти. Трябваха й домашният телефон и адресът на Даниел Блек. Ръцете й трепереха и тя отново си напомни, че трябва да се владее.

В дома на Даниел се включи телефонният секретар. Тя погледна часовника си — наближаваше десет. Дали е възможно вече да спи, или просто не желае да вдига? Но може и да е някъде навън… Реши да му остави послание.

— Даниел, обажда се Ребека Морланд. Открих един важен документ, който съпругът ми е оставил в моя компютър. В него са описани всички факти и обстоятелства около събитията, предхождащи смъртта му. Мисля, че вече зная кой и защо го е убил. Вече е късно, но въпреки това мисля да ти донеса файла още тази вечер. По този начин ще можеш да се запознаеш със съдържанието му още сутринта. Обади ми се веднага след като се прибереш…

Максуел Холмс дремеше пред телевизора. Телефонът иззвъня и той отвори очи.

— Ало?

— Ребека Морланд остави послание на телефонния секретар на онзи помощник областен прокурор, при когото ходи преди няколко дни — информира го познат глас. — Мисля, че името му беше Даниел Блек… Чуй го…

Холмс изслуша посланието и усети как слепоочията му започват да пулсират.

— Трябва да я спрем, при това бързо! — извика. — Тази жена явно не може да бъде уплашена, а онова копеле Блек души наоколо! Ако информацията все пак попадне в ръцете му, ще трябва да премахнем и него! Изпрати хората си в къщата на Ребека Морланд и веднага ми се обади!