Мими Лат - Опасно съдружие

Веднага уведомих Брандън за разкритията си, но за голямо мое учудване той ми каза да забравя за тях. Не можех да сторя това, просто не приемах мисълта, че Брандън може да бъде замесен в нечисти сделки.

Поспорихме доста, после той ми обясни за какво става въпрос. Джон натрупал огромни дългове на комар и брокерът му се заканил да го очисти. Признал на вуйчо си и той веднага се опитал да уреди въпроса. Брокерът се съгласил да вземе парите, но настоявал Джон да получи един добър урок — за поука на другите като него. Уплашен за живота на племенника си, Брандън се обърнал за помощ към Максуел Холмс. Знаел, че този човек има връзки навсякъде…“

Дотук историята на Джон се потвърждаваше изцяло. Ребека натисна клавиша за следващата страница.

„Холмс приел да помогне на Джон срещу една-две услуги от страна на Брандън. Убеден, че става въпрос за еднократна операция, той му превел известни суми от осигурителния фонд на фирмата, маскирайки операцията като договор за строителство…“

Тя неволно потръпна. Нищо чудно, че Брандън отказа да сподели с нея каквото и да било.

„Но скоро Холмс поискал нова услуга. Брандън отказал, но онзи го заплашил. Споменал, че парите на фирмата били използвани за нечисти операции — с тяхна помощ били изпрани средства на няколко доста влиятелни личности. Така Брандън вече бил част от престъпен заговор…“

Ребека се облегна назад. Беше ясно, че Райън е бил убит заради своите разкрития. Но кой го бе сторил? Брандън? Холмс? Или и двамата?

Даниел Блек работеше в малката, неизползвана от никого спалня на апартамента си в Западен Лос Анджелис. Беше претрупан с телефонни справки, текущи дела в съда и разпити на свидетели, работното време никога не му стигаше. А това означаваше допълнителна работа у дома — нещо, по което не се различаваше от останалите помощник областни прокурори.

Разтърка тила си, схванат от напрежение. Общината не разполагаше със средства за назначаване на нови прокурори и това означаваше прекалено натоварване на всички в областната прокуратура. Освен това той сериозно се бе заел с тайното разследване на случая „Морланд“.

Преди малко му позвъни Джак. Натъкнал се на стена от подозрително мълчание, бил принуден да прекрати издирванията си, поне засега. Младият мъж се ядоса, но съзнаваше, че едва ли може да направи нещо повече по този въпрос.

Телефонът го извади от състоянието на дълбок размисъл.

— Ти ли си, мамо? Чувам те лошо, не разбирам какво казваш…

Майка му беше изпаднала в истерия. Новината беше страшна: баща му получил масивен инфаркт, шансовете му да оживее били нищожни.

— Моля те, Господи! — простена той. — Запази го жив, докато стигна там!

Обеща да тръгне веднага, после набра номера на първата авиокомпания, която откри в указателя, и си запази място за следващия полет до Ню Йорк.

Ребека продължаваше да чете, като си мислеше: „Господи, колко ли е бил разстроен Райън, когато е научил за незаконните действия на Брандън!“

„Холмс продължавал да го заплашва, по тази причина помолих Брандън да се обърне към властите. Наистина беше сбъркал, но имаше и смекчаващи вината обстоятелства — искал е да спаси живота на Джон. Най-лошото беше да продължава да задълбочава грешката си. Но Брандън беше категоричен — разплитането на тази история щеше да означава край на политическата му кариера. Отново ми нареди да се държа настрана…“

Гърлото й пресъхна и тя стана да си налее чаша вода. Най-сетне откри причината за странното поведение на съпруга си през последните седмици от живота му. Бил е съсипан. Човекът, от когото се възхищаваше, изведнъж се бе оказал замесен в престъпление. Нищо чудно, че Райън не бе споделил с нея — вероятно горчиво е съжалявал за своите разкрития…

Преди смъртта на Райън и самата Ребека не би повярвала, че Брандън може да се замеси в подобни неща. За нещастие фактите сочеха противното. Прекалените амбиции го бяха превърнали в безчестен човек.

Остави празната чаша в умивалника и отново се върна пред компютъра.

„Когато се уверих, че Брандън не желае да постъпи доблестно, аз реших да си подам оставката. Копие от молбата ми ще откриеш в края на този файл.“

Ребека бързо натисна няколко клавиша. Искаше да види какво точно пише в тази молба. Но пред очите й изведнъж се появи нещо много познато…

„Драги Брандън,

Дълго мислих върху този проблем и вече взех своето решение. Никой не може да ме разубеди. Обичам тази фирма, денят, в който станах съдружник, беше един от най-щастливите в живота ми. Но сега просто нямам друг избор, освен да си подам оставката…“