Мими Лат - Опасно съдружие

Може би трябваше да отскочи до фитнес центъра, където съпругът й бе оставил документите, свързани с Уърлингтън. Отдавна трябваше да анулира членството му и да опразни шкафчето, но все не й достигаше време.

Гимнастическият салон беше на някакви си осем минути път. Би могла да отскочи дотам, а после отново да потърси Даниел. Ако пак го няма, ще пусне дискетата в процепа за писма на вратата му.

Мъжът в сивия микробус поддържаше контакт с шефа си.

— Седи си в колата — съобщи той.

— Сигурен ли си, че не пусна дискетата в кутията? — попита Максуел Холмс.

— Напълно — отвърна мъжът. — Виждам ясно всяко нейно движение. Искате ли да я отмъкнем?

— Да — отвърна му. — Но трябва да действате внимателно. От описанието ти на квартала стигам до заключението, че и най-малкият шум ще накара съседите да изскочат навън.

— Момент — прекъсна го мъжът. — Тя току-що запали мотора. Тръгна…

— По дяволите! — изруга Холмс. — Поне изтрихте ли онова тъпо послание?

— Не, натъкнахме се на известни трудности…

— Добре. Искам единият от вас да проникне в къщата и да го изтрие ръчно, а другият да продължава наблюдението. Виктор чака една пресечка по-нататък и е готов да я проследи. Той вече знае, че този път трябва да направи нещо повече от един неуспешен опит да я изтласка от пътя…

— Ще бъде изпълнено — отвърна човекът в микробуса.

Ребека излезе на Олимпийския булевард и насочи колата към Сенчъри Сити и Бевърли Хилс. Вдигна мобифона от съседната седалка и набра няколко цифри.

— Ребека! — изненада се Брандън. — Радвам се да те чуя.

— Може би няма да се радваш, когато чуеш за какво се обаждам — отвърна тя, изпитвайки леко съжаление, че не може да види лицето му в този момент. — Току-що открих едно писмо, което Райън е адресирал до мен.

— О, така ли?

— Винаги съм се възхищавала на брилянтния ти ум — рече тя, направи малка пауза и добави: — Но идеята да переш мръсни пари чрез банковата сметка на осигурителния фонд на фирмата си не е особено блестяща.

Ясно долови острото изсвирване на въздуха, прозвучало на другия край на линията.

— Ребека, къде се намираш? — попита той. — Трябва да поговорим!

— Късно е за разговори, Брандън — каза му, докато спираше на червен светофар. — Дадох ти шанс да ми разкажеш всичко, помниш ли? Но ти беше прекалено възбуден от тълпата, която те очакваше и която искаше да те поздрави като герой.

— Досещам се какво мислиш — овладя се възрастният мъж. — Но бих искал да ти обясня всичко. Моля те! Готов съм да дойда където кажеш!

Браво! Изправен пред опасността да изгуби не само кариерата, но и политическите си амбиции, Брандън се владееше великолепно, като опитен професионалист. Светлината се смени и тя натисна газта.

— Не е удобно да се срещам с теб — рече. Надяваше, че страда, че вижда как мечтите му потъват в калта.

— Ребека, моля те…

— Върви по дяволите! — кресна тя. — Първо ще отговориш на моите въпроси! — Не й беше нужно да го вижда, за да си представи смайването му от подобен език. Но в момента искаше само едно: да почувства гнева и омразата й. — Беше ли част от заговора на Максуел Холмс за убийството на мъжа ми, или просто остана безучастен, с надеждата Холмс да те отърве от проблемите?

— Нищо подобно, Ребека, повярвай ми! — рече Брандън. — Молих Райън да се държи настрана, предупреждавах го, че Холмс е опасен! Но той не ме послуша. Какво можех да направя?

— Можел си да се обърнеш към властите, както ти е предложил Райън! — хладно отсече Ребека.

— Това беше невъзможно — въздъхна той. — Нима не разбираш? Ако Райън не се беше намесил, всичко щеше да бъде наред. Но той реши да се прави на Господ Бог по отношение на мен, без да си дава сметка, че не може да се справи с човек като Холмс.

Обзе я бесен гняв. Този тип твърдеше, че Райън сам е виновен за смъртта си!

— Още от самото начало подозирах, че Холмс има нещо общо със смъртта на Райън — изрече Тейлър. — Но какъв смисъл имаше да ти казвам това? Най-много и ти да намериш смъртта си… — Гласът му стана по-тих, почти шепот: — А това не можех да си позволя, Ребека. Вероятно знаеш, че те обичам като собствена дъщеря!

— Спести ми тази част, Брандън — прекъсна го с решителен тон тя. — Никой в живота ми не ме е разочаровал повече от теб! Отвращаваш ме! — Замълча, после тихо добави: — Знаеш ли, ние с Райън те смятахме за Бог. Толкова много ти се възхищавахме, толкова много те уважавахме! — Горчиво се изсмя. — Колко сме били глупави, господи!