Мими Лат - Опасно съдружие

— Този човек явно ме смята за малоумна! Винаги съм била в течение на всичко, което става във фирмата. За съжаление само два дни преди смъртта на мъжа ти научих за глупостта на Брандън и за отчаяния опит на Райън да го спаси.

— Той ли ти каза?

— Не — стисна устни Катрин. — Сама разбрах. Бях забравила едни документи и се върнах да ги взема. Чух викове. Отначало помислих, че зад открехнатата врата на кабинета са Брандън и Райън, но после разбрах, че разговарят по интеркома. Не можех да повярвам на ушите си. Райън заплаши да съобщи нещо на властите, а когато чух какво е то, направо превъртях!

Нервите на Ребека бяха опънати до скъсване.

— И затова го уби? — попита със затаен дъх.

— Не можех да му позволя да разруши всичко, за което се бях борила цял живот! — диво блеснаха очите й. — Брандън нямаше да стане сенатор, всичко отиваше по дяволите и най-вече престижът на фирмата! Да не говорим, че положително щеше да се наложи да покривам част от дълговете на Брандън от собствения си джоб! — Гласът й изведнъж изгуби част от силата си: — Нямах избор, просто трябваше да го отстраня! — Замълча, после пристъпи крачка напред и просъска: — Всичко щеше да е наред, ако не беше ти! Започна да ровиш, започна да твърдиш, че мъжът ти е бил убит! Именно ти унищожи фирмата, Ребека! И вероятно се гордееш с това! — Пистолетът в ръката й заплашително се повдигна: — Влизай там! — Сочеше към един от големите вградени гардероби в спалнята.

Ребека трескаво обмисляше ситуацията. Там ли бе решила да я ликвидира? Може би защото дрехите щяха да погълнат шума от изстрела? Единствената й надежда беше Катрин да не започне да рови в чантата й. Стори ли го — край на записаните самопризнания. Ще унищожи касетофона, а после ще скалъпи някаква история за пред полицията. Не, това няма да е честно! Нима тази жена ще избегне отговорността не само за убийството на Райън, но и за нейното?!

Влезе заднешком в гардероба, после вдигна глава.

— Какво се случи, след като пусна лекарството в питието на Райън? Стана му лошо и ти му предложи да отиде да се разхлади?

— Дадох му три хапчета, разтворени в тройно уиски — отвърна със злобна усмивка Катрин. — И той, горкият, получи наистина ужасно главоболие… Започна да му се гади, а аз му казах, че не бива да повръща на хубавата яхта. Поведох го към кърмата, а когато стигнахме там, просто го пуснах…

— И той падна във водата?! — с ужас попита Ребека.

— Естествено — ухили се Катрин. — Къде другаде?

— Не извика ли?

— Извика, разбира се. Но двигателите вдигаха достатъчно шум. Протегнах ръка, той спря да вика и започна да плува… — Убийцата замълча, очевидно унесена в спомените. — Всъщност бях доста изненадана от него… При тази конска доза хапчета в комбинация с алкохола той би трябвало да се чувства доста зле… Но на практика плуваше като луд и успя да се хване за най-долното стъпало… Тогава се престорих, че му спускам въже… — В погледа й се появи някаква странна втренченост и Ребека потръпна от страх.

Другата жена вече не можеше да се спре, лицето й се разкриви от омраза.

— Но вместо въже държах нож. Наведох се и го порязах по ръката. Не зная какво го накара да се пусне — може би изненадата, може би болката, а най-вероятно и двете… Вече губеше сили. От раната на ръката му течеше кръв, а това рано или късно щеше да привлече акулите… — Разказът й рязко прекъсна, заменен от налудничав смях. — И тогава си тръгнах!…

— Как е възможно да сториш подобно нещо на човек, когото някога си обичала?! — извика Ребека. Тялото й силно трепереше. Направи една неволна крачка назад, гърбът й опря в стената, от двете й страни увиснаха дрехи. И в този миг разбра, че ще умре.

Яростта я заслепи. Искаше да нарани Катрин, да я накара да страда… Втурна се напред, повличайки купища дрехи със себе си.

Катрин беше изненадана от внезапното нападение. Още преди да насочи пистолета към Ребека, младата жена се стовари върху нея и я събори на пода. Пистолетът излетя от ръката й и се плъзна по паркета. Двете се претърколиха и едновременно се хвърлиха да го достигнат. Ребека направи опит да извие ръката на Катрин, но тя се беше превърнала в див звяр, който риташе, драскаше и хапеше.

Изведнъж се появи някакъв силует, една ръка се наведе и вдигна пистолета. Беше Даниел и Ребека почти изхлипа от внезапното облекчение, което я обзе.

— Слава богу, че сте тук! — светкавично се овладя Катрин. — Тази ненормалница се промъкна в къщата ми и иска да ме убие!