Мими Лат - Опасно съдружие

Влезе в просторната дневна, боядисана в пастелни тонове, и кратко нареди:

— Сипи по едно питие, Клей.

Клей Дзалиън се славеше като един от най-опитните ръководители на политически кампании в щата. На устните му се появи любопитна усмивка.

— Какво става?

— Открили са тялото на Морланд — каза Уърлингтън. — За наше щастие всичко говори за самоубийство…

Клей напълни две чаши с бърбън и му подаде едната.

— Няма да е зле пресата да подхване тази версия — добави милионерът.

— Ще имам грижата — кимна Дзалиън.

— Фамилията на Брандън Тейлър винаги се е ползвала с авторитет, а и той самият се радва на политически услуги отвсякъде — продължи с усмивка Уърлингтън. — Това е главната причина кандидатурата му да се радва на толкова широка подкрепа.

— Също и репутацията му на способен юрист — подхвърли Клей.

— Репутацията е нещо измамно — намръщи се той. Всяка мисъл за Брандън Тейлър му вдигаше кръвното. Преди години, още в началото на кариерата му като строителен предприемач, Тейлър се оказа адвокат на продавача на един изключителен парцел и направи всичко възможно да осуети сделката. Уърлингтън не забрави това, но най-много го намрази заради пренебрежителното отношение.

Клей Дзалиън отпи глътка бърбън и вдигна глава.

— Така и не ми каза какво точно се случи по време на срещата ти с Морланд.

— Нищо особено. Поведението му беше напълно ирационално… Сега е по-важно да видим как ще действаме…

— Първата ни работа е да пуснем в действие фабриката за слухове. Както за Морланд, така и за Тейлър… Гласоподавателите ще се разколебаят и това веднага ще проличи от периодичните проучвания на общественото мнение. Тогава настъпва твоят миг: скачаш на ринга и енергично размахваш юмруци… Ако действаме бързо и точно, имаме голям шанс да изпреварим Тейлър, особено ако успееш да привлечеш някой и друг регионален лидер на партията.

Уърлингтън се замисли за ултраконсервативните членове на партията, които постоянно изтъкваха умереността на Тейлър. Всички те бяха обикновени страхливци, които изпитваха ужас от открития бой и евентуалното разцепление в партията. Но повечето от тези хора му бяха дали да разбере, че ако успее да разклати авторитета на Тейлър, те с готовност ще преминат на негова страна.

— Ако изиграем козовете си както трябва, проблеми с тях няма да имаме — отсече.

— А подхванат ли медиите смъртта на ръководителя на предизборния му щаб, положението ще претърпи драматична промяна — убедено добави Дзалиън и широко се усмихна.

— Да не говорим за най-силното оръжие, което все още не си пуснал в ход…

Уърлингтън също се усмихна и чукна чашата си в тази на Клей. Преди известно време беше решил да вложи в предизборната кампания тридесет милиона долара лични средства — пари, които трябва да му осигурят не само място в Сената, но и да послужат като трамплин към голямата цел — президентските избори.

Ребека изпрати на летището родителите си и майката на Райън, след което механично пое по обратния път към дома, опитвайки се да не плаче. Последните десетина дни се сливаха в съзнанието й като някакъв неясен кошмар. Все още не можеше да повярва, че Райън е мъртъв и няма да го види никога вече. Това й се струваше невъзможно. Непрекъснато очакваше да чуе гласа му, да зърне усмивката му, да усети прегръдката на силните му ръце. В такива мигове болката я пронизваше с огромна сила, спираше дъха й.

Бележката върху бюрото на Райън бе приета като доказателство за самоубийството му от всички — полиция, медии, колеги. Само тя остана на противоположното мнение, твърдо убедена, че тук не става въпрос нито за самоубийство, нито за нещастен случай. Колкото повече мислеше за безпокойството и безсънието на Райън през последните дни, толкова по-твърдо ставаше убеждението й в третата и единствена възможност — убийство.

Не сподели подозренията си с никого, тъй като разбираше до какво ще доведе това — до нова тревога за родителите й. Те тъй и тъй не бяха в състояние да направят каквото и да е, тогава защо да ги тревожи? А самата тя беше на ръба на нервната криза, но за състоянието й подозираше единствено Люси.

Отби колата в алеята, която водеше към къщата, и сърцето й се сви. За пръв път след изчезването на съпруга си щеше да спи сама тук. Почувства се безкрайно самотна; Райън й липсваше страшно много. Господи, нима от сега нататък ще бъде все така? Стисна клепачи, но сълзите потекоха по страните й.