Мими Лат - Опасно съдружие

Влезе в спалнята да смени дрехите си и забеляза куфарчето на Райън до вратата на гардероба. Явно го беше оставил тук, когато се е преобличал за приема. Ами ако вътре има и друга бележка, предназначена за нея? „Хайде, отвори го — рече си. — Докажи за последен път на себе си и на другите, че Райън никога не би се самоубил…“

Клекна пред куфарчето, положи го на пода и внимателно натисна ключалките. Нищо. Куфарчето беше заключено. Каква ли бе комбинацията? Почти всичките й познати използваха рождените си дати, защото те най-лесно се помнеха. Нагласи цифрите според рождената дата на Райън, но не се получи. Опита датата на сватбата им. Пак нищо. „Какво друго? — възбудено се запита тя. — Може би моят рожден ден?“ Завъртя цифрите на съответната комбинация и се чу меко изщракване. Стана й приятно, че мъжът й бе избрал нещо лично нейно. От вътрешността на куфарчето я лъхна миризма на кожа, примесена с аромата на неговия одеколон. Зави й се свят, изпита чувството, че Райън всеки момент ще я вземе в прегръдките си.

Успя да се овладее и започна да преглежда съдържанието на куфарчето. Няколко плика от дебела кафява хартия съдържаха материали, свързани с предизборната кампания на Тейлър. На дъното лежеше папка с надпис „Райън Морланд, лични“, пулсът й моментално се ускори. Вътре откри копие на писмо до някаква застрахователна компания с молба за различните видове застраховки, както и рекламни брошури. Преди няколко месеца й бе споменал, че иска да си направи застраховка „Живот“. Това стана след решението им да си имат бебе, но Ребека не го прие на сериозно.

В продължение на няколко безкрайно дълги секунди тя обмисля евентуалните последици от това писмо. Не, не може да бъде… Въпреки контактите си със застрахователната компания Райън не би могъл да планира това, което се случи… Не би могъл да й стори подобно нещо, особено когато се надяваха на дете… Давайки си сметка как детективите ще възприемат тази информация, тя бързо премести папката в чекмеджето на скрина.

Въздъхна с облекчение, защото прощално писмо все пак нямаше. Пръстите й механично опипаха дъното на куфарчето, просто за всеки случай. Откри кибрит и няколко кламера, а после видя малката цепка горе вляво. Платът беше леко издут, сякаш Райън бе скрил нещо под него…

Пое дълбоко дъх и дръпна. В ръцете й се озова малка банкова книжка, в която бяха отбелязани няколко вноски на значителни суми, впоследствие изтеглени. Моментният баланс сочеше нула, а самата книжка беше открита преди около две години. На първата страница бе изписано името на титуляря на сметката, някой си Ърл Андърс. „Кой ли е този човек? — запита се Ребека. — И какво търси спестовната му книжка в куфарчето на Райън?“ След кратък размисъл книжката също отиде в чекмеджето на скрина при папката…

На разсъмване на втория ден от изчезването на Райън Морланд пилотът на един от полицейските хеликоптери засече някакъв плаващ обект във водите на залива Малибу. Присвил очи, той се опита да разбере дали става въпрос за човешко тяло, или някой тюлен е излязъл на сутрешна разходка. Крайбрежните скали и малките заливчета между тях тънеха в мрак, вълнението беше доста силно за този час на денонощието. Пилотът вдигна глава. Хоризонтът на изток едва просветляваше, но той знаеше, че видимостта скоро ще се подобри. Отново се концентрира върху плаващия предмет, после включи радиостанцията.

— Засякох някакъв обект.

— Координати? — пропука високоговорителят.

Пилотът съобщи исканите данни.

— Остани над обекта, ако е възможно. Веднага ще ти изпратя подкрепление.

— Разбрано.

Соловски гледаше към небето, очаквайки да зърне хеликоптера. Зад волана на служебната кола седеше Уолтърс, движеха се по крайбрежната магистрала към Малибу.

— Мислиш ли, че е той? — извърна се към партньора си тя.

— Да, трябва да е той. Две денонощия са достатъчно време, газовете са издигнали тялото на повърхността…

Тя се намръщи при представата за разлагащия се труп, после с въздишка изрече:

— Надявам се да съобщим на жена му, преди да го научи от телевизията.

— И аз. Макар че пресата често ни лишава от тази възможност.

Соловски си представи лицето на Ребека Морланд. Прекрасно знаеше какво ще изпита бедната жена. Отначало недоверие, после непоносима болка… Болка, която те оставя без дъх… Спомни си ужасния момент, в който разбра, че е изгубила съпруга си…

— Не чуваш ли какво те питам? — погледна я ядосано Уолтърс.