Мими Лат - Опасно съдружие

— Сигурно, госпожо — сви рамене той, после търпеливо добави: — Но ако все пак го е сторил, лесно би могъл да се подхлъзне и да падне във водата…

— Не — поклати глава младата жена, после добави: — Казахте, че тази платформа се използва и за малки лодки…

— Точно така.

— Яхтата разполага ли с такива лодки?

— О, да. Имаме три: скутер, моторница и джет.

— Това трябва да даде отговор на загадката — усмихна се насила Ребека, опитвайки се да потисне ужаса в гърдите си. — Съпругът ми явно е напуснал кораба с един от тези съдове…

— Страхувам се, че не е така, госпожо — отвърна с въздишка капитанът. — Всички лодки са налице.

— Може би е използвал някоя друга лодка? — погледна го с надежда тя. — Не можете ли да се свържете с най-близките плавателни съдове наоколо? По радиото, или каквото там използвате…

— Вече подадохме сигнал за тревога до корабите, които се намират в района. Те ще направят всичко възможно да подпомогнат търсенето, което ще се осъществи от Бреговата охрана.

— Кога ще дойдат?

— Хеликоптерите ще се появят всеки момент. А катерите на Бреговата охрана и на полицията ще бъдат тук най-много след час.

— Не можем да чакаме, особено ако сте убеден, че съпругът ми е паднал във водата! — отсече Ребека. — Не е ли по-добре да започнем да го търсим веднага, използвайки вашите лодки?

— Бреговата охрана е специализирана в този вид дейност далеч по-добре от нас, особено когато става въпрос за нощно търсене — отвърна капитан Хенри.

Младата жена решително го погледна в очите.

— Капитане, ако съпругът ми наистина е паднал зад борда, ние трябва да започнем издирването веднага!

Човекът в бялата униформа помълча малко, после очевидно разбра, че тя няма намерение да отстъпи, и кимна:

— Добре.

Обърна се с гръб към нея, издаде някакви кратки заповеди към моряците на мостика, после попита:

— Има ли на борда човек, който да ви прави компания, докато ние работим?

— Предпочитам да дойда с вас — отвърна Ребека. — Достатъчно е да ми дадете някакво защитно облекло и аз ще скоча в една от спасителните лодки.

— О, не, госпожо! — отсече капитанът. — В никакъв случай! През нощта морето е опасно, освен това трябва да се срещнете с хората, които всеки момент ще бъдат на борда. Така ще бъдете далеч по-полезна за спасителната операция.

Тя изгаряше от нетърпение да вземе участие в търсенето, искаше й се Райън да бъде открит час по-скоро, да се сложи край на тази невероятна бъркотия. Но едновременно с това започна да съзнава, че капитанът е прав.

— Добре, оставам тук — изрече с въздишка. — Но искам да ми осигурите радиовръзка с Бреговата охрана. Те трябва да включат в търсенето катери, самолети и хеликоптери! А тази яхта се налага да бъде претърсена основно още веднъж.

— Много добре, госпожо — кимна капитан Хенри и й направи знак да го последва. — Започваме веднага.

Ребека тръгна след него, обзета от тревожни мисли. Трябваше да има някакво обяснение за всичко това, просто трябваше ! Въздъхна, давайки си сметка, че не може да разсъждава трезво — иначе отдавна би открила това обяснение. Никой не можеше да изчезне от такъв голям плавателен съд просто ей така — хоп, и го няма!

Изправена на носа на катера, Нанси Соловски — детектив от службата на областния шериф на Лос Анджелис, гледаше към огромния корпус на яхтата „Майорка“, която приличаше по-скоро на някогашните презокеански лайнери, използвани днес за увеселителни пътувания. Партньорът й Глен Уолтърс вече беше прехвърлен с хеликоптер на борда. Соловски беше вдовица с две деца и нямаше как да им осигури детегледачка за толкова кратко време. Освен това тази вечер бяха свободни от дежурство и един господ знае защо ги бяха повикали за инцидент, който нормално се поемаше от дежурните в момента.

Зърна широкоплещестия Уолтърс и размаха ръце:

— Извинявай за закъснението!

— Нали вече си тук — усмихна се той.

Соловски прибра няколко немирни пепеляворуси къдрици, огледа се и попита:

— Какъв е случаят?

— В момента, в който яхтата изминала около две мили по фарватера на канала Сан Педро, някоя си госпожа Морланд съобщила за изчезването на съпруга си Райън, адвокат.

— Паднал зад борда? — остро го погледна тя.

— Още не знам със сигурност — отвърна с въздишка той, очевидно очаквайки съчувствие за огромната работа, свършена преди нейното пристигане. — С издирването се занимава Бреговата охрана, на нас оставят разследването. — Изсумтя недоволно: — А това означава да разпитаме всички гости, около двеста на брой…