Мими Лат - Опасно съдружие

— Ох, скъпа, моля те — въздъхна той и измъкна една цигара от пакета. — Опитвам се да пуша само по две на ден!

Ребека реши да не го притиска повече. Тази вечер му предстоеше доста работа, трябваше да осигури подкрепа за кандидатурата на Тейлър. В колата, на път за дома, отново ще направи опит да разбере какво тежи на душата му…

Пред тях се изправи моряк в ослепително бяла униформа със златисти еполети.

— Домакинът е определил мястото за пушене, сър — усмихна се той. — То се намира на палубата за риболов на кърмата. Разрешете да ви покажа пътя…

Райън хвърли въпросителен поглед към жена си.

— Върви — меко каза тя. — И без това трябва да си оправя контактните лещи. След малко ще се видим отново тук.

— Добре — кимна той и докосна с устни челото й. — Бързо ще се върна.

Ребека го проследи с поглед как се спуска по витата стълба към долните палуби. Погледите им се срещнаха миг преди главата на Райън да изчезне. Той се усмихна, а тя усети как в нея припламва искрица надежда. Изведнъж изпита увереност, че нещата ще се оправят.

Провери контактните си лещи, покри луничките на носа си с малко пудра, сложи туш на миглите на зелените си очи. Доволна от външния си вид, тя щракна закопчалката на ръчната си чантичка. Кратък поглед в огледалото я увери, че семплата черна вечерна рокля стои много добре на високата й фигура, но чувството, че не е облечена като останалите гости, остана.

Не обичаше да обикаля магазините. Купи тази рокля без дори да я пробва от „Ломънс“ — един от големите универсални магазини, който се намираше близо до кантората. Ако работеше във фирма като „Тейлър, Денисън и Евънс“, където външният вид е не по-малко важен от способностите, вероятно и тя като Райън щеше да има пълен гардероб с изискани дрехи.

— Е, такъв е животът — промърмори и напусна широкото преддверие на дамската тоалетна.

Всичко наоколо говореше за богатство, за много пари. Кристални полилеи и огледала, дебели цяла педя килими, кремавобели кожени мебели с позлатени крачета. Яхтата на Уърлингтън беше на светлинни години от малките риболовни катерчета, с които беше свикнала…

Излезе на горната палуба, огледа добре облечените мъже и жени, но не откри Райън. Погледна часовника си и установи, че контактните лещи са я забавили повече, отколкото беше очаквала. Реши да направи една обиколка на долните палуби и започна да си пробива път към витата стълба. Усети нечий настоятелен поглед и леко се извърна. Срещна очите на Максуел Холмс — един от най-опитните политически играчи на щата. Говореше се, че нито един от влиятелните постове в Калифорния не може да бъде осигурен без неговата подкрепа. Ребека не го намираше за особено привлекателен, фигурата му беше малко недодялана. Бързо започна да изпитва отвращение към този човек, особено след като разбра, че Райън се дразни от вниманието му към нея. Това също беше странно, тъй като съпругът й обикновено подминаваше подобни неща с усмивка.

Дочу името си и се озърна. Джеръми Роджърс й махаше откъм парапета, където стоеше в компанията на още двама души. Тръгна към тях, макар че много й се искаше да открие съпруга си. Джеръми й беше състудент от юридическия факултет и не можеше да го подмине.

— Здравей, Джеръми.

— Радвам се да те видя, Ребека — отвърна той и я представи на компанията си: жена с интелигентно лице и живи очи и някакъв свитичък на вид младеж. И двамата бяха юристи. Джеръми започна да им обяснява колко близки са били с Ребека по време на следването си.

Тя стисна ръцете им, но продължи да се взира в тълпата.

— С кого разговарям в момента — попита Джеръми. — С госпожица Браунстейн или с госпожа Морланд?

— И с двете — отвърна с усмивка тя.

— Браунстейн не беше ли мадамата, която зае вместо теб поста главен редактор на „Юридически преглед“? — попита младежът.

Джеръми почервеня от неудобство и неохотно кимна:

— Аха.

— Според мен нещата бяха предрешени с хвърлянето на жребий — опита се да го измъкне от неудобството Ребека.

Той благодарно й се усмихна.

— Къде практикувате?

Тонът, с който бе зададен този въпрос, й подсказа, че недодяланият младеж вероятно работи в една от онези старомодни юридически кантори в центъра на Лос Анджелис, в които продължават да проверяват до девето коляно потеклото на своите служители.

— Аз съм старши адвокат в районната юридическа кантора „Феърфакс“.

— В районна кантора? — вдигна вежди той. — Мисля, че квалификацията ви позволява доста по-добър избор…