Мими Лат - Опасно съдружие

— Едно-две или повече? — настоя Соловски.

— Казах ви, че не зная — сви рамене Ребека и натъртено добави: — Но колкото и да са били питиетата му, Райън не беше пиян!

— Откъде сте сигурна в това?

— Нито залиташе, нито се търкаляше по палубата! — ядоса се тя. За нея съпругът й си беше абсолютно трезвен.

Очите на полицайката внимателно я следяха.

— Все пак допускате ли, че питиетата може да са били три?

— Възможно е. Но беше трезвен.

— А хапна ли нещо?

— Съмнявам се. Когато започнах да го търся, тъкмо отваряха студения бюфет. — Сети се за деликатесите, отрупали сребърните подноси. Имаше чувството, че ги е видяла не преди два часа, а преди години.

— Някакви проблеми от медицинско естество? Съпругът ви да е имал припадъци, проблеми със сърцето? Нещо, което би предизвикало загуба на равновесие, падане?

Тези въпроси започнаха да я нервират. Никога не бе мислила за подобни неща. Беше убедена, че Райън би споделил с нея, ако имаше проблеми със здравето.

— Не — отвърна. — Напоследък се оплакваше единствено от главоболие.

Соловски отбеляза нещо в бележника си и зададе поредния въпрос:

— Господин Морланд вземаше ли някакви лекарства?

— Най-много аспирин за главоболието — отсече Ребека и се огледа. Допрели глави, част от гостите си шепнеха и сочеха към нея. Това я накара да се почувства неудобно.

Сякаш отгатнала мислите й, детектив Соловски също се огледа, после успокоително промърмори:

— Не им обръщайте внимание… Хората са си любопитни по природа… — Усмивката й беше топла, приятелска. — Имате ли представа кога за последен път съпругът ви се е подлагал на медицински преглед?

— Преди около година…

— А страда ли от морска болест?

Ребека се замисли. Няколко пъти бяха излизали с платноходка в открито море. Бяха си пийвали и хапвали добре, всъщност омитаха всичко, което носеха. На Райън никога не му беше прилошавало.

— Мисля, че не — промълви тя. — Макар че тази вечер беше на твърд алкохол и… — Очите й се спряха върху лицето на другата жена: — Не. Положително щеше да ми каже, ако се беше почувствал зле.

— Умее ли да плува господин Морланд?

Ребека потръпна, щом си го представи в студената дълбока вода.

— Да — отвърна. — Райън е добър плувец.

— Напоследък да е бил потиснат, ядосан?

Усети изпитателния поглед на жената върху лицето си, стомахът й се сви. Поведението на Райън през последните дни нямаше нищо общо със създадената ситуация.

— Беше малко потиснат — призна. — Но това се случва на всеки…

— А посещавал ли е психоаналитик?

Ребека се ядоса. Какво се опитваше да й внуши тази жена?

— Не, разбира се! — отсече.

— Проблеми със съня?

— Ами… Напоследък ставаше посред нощ…

— И аз съм така — съчувствено я погледна Соловски.

— Но обикновено има здрав сън — побърза да добави съпругата.

— С каква юридическа дейност се занимава господин Морланд?

— Доскоро работеше в областта на трудовоправните отношения. Но когато Брандън Тейлър — изпълнителният директор на компанията на мъжа ми, реши да се кандидатира за място в Сената, Райън пое предизборната му кампания.

— Госпожо Морланд, няколко пъти употребявате думата „доскоро“… Мислите ли, че съпругът ви е имал някакви проблеми в работата, нещо извън обичайното?

— Всеки юрист има проблеми! — гневно отвърна тя. — Вижте какво, детектив! Усещам накъде биете и ви предупреждавам, че грешите! Съпругът ми никога не би скочил доброволно от този кораб, ако това имате предвид!

— Моля за извинение, госпожо — сведе очи Соловски. — Но аз съм длъжна да ви задавам подобни въпроси. — Пое дълбоко дъх и продължи: — Какви други проблеми би могъл да има господин Морланд? Хазарт, наркотици, дългове, бивша съпруга, шофиране в пияно състояние…

— Не! — отсече Ребека. — Вече ви казах, че бъркате!

— Зная, че човек трудно приема подобни неща, но те се случват. Подложени на стрес, хората вършат какви ли не щуротии.

— Ако Райън е паднал във водата, това просто е станало случайно! Никога не би го направил нарочно, разбирате ли? Никога! — Търпението й започваше да се изчерпва. — И защо е толкова важно да знаете как се е озовал във водата? Не е ли по-добре да се заемете с издирването му?

— Правим всичко, което е по силите ни, госпожо Морланд.

— Не го правите както трябва! Бавите се, би трябвало отдавна вече да сте го измъкнали от… — Млъкна, вцепенена от ужасната мисъл.

След известно време грохотът на двигателите промени ритъма си и сърцето на Ребека бе пронизано от тревога. Видя двамата детективи да се оглеждат за нея и тревогата й премина в паника.