Морис Льоблан - Госпожицата със зелените очи

— Разгадаването й ми излезе доста скъпо. Срещу солидна сума майката на Вилхелм, която открих в Париж, ми даде писмена декларация, която обяснява всичко. Синът й споделил пред нея, че в купето на бързия влак, изправен до труповете на двамата братя, Жодо със свалена маска се заканил на Аврелия: „Ако кажеш и дума за мен на полицията и бъда арестуван, ще разкажа за едно минало престъпление. Трябва да знаеш, че Брежак уби дядо ти д’Астьо“. Тази заплаха е била тежък удар за Аврелия, но я накарала да мълчи. Казвам ли истината, госпожице? Тя промълви:

— Да, такава е цялата истина.

— Разбра ли, Марескал, че възражението ти е неоснователно? Мълчанието на жертвата е още едно доказателство за нейната невинност. За втори път настоявам да я пуснеш да си върви.

— Не — каза Марескал, като удари силно с крак.

— Защо?

Гневът на комисаря избухна внезапно.

— Искам да предизвикам скандал, за да си отмъстя. Искам всички да узнаят за бягството й с Вилхелм, за арестуването й, за престъплението. Искам да я покрия със срам и позор! Тя ме отблъсна и сега трябва да плати. Брежак също трябва да плати. Ти беше достатъчно глупав, за да ми дадеш фактите, които ми липсваха. Брежак, а заедно с него и малката са в ръцете ми. Жодо — също. Цялата банда е разобличена и нито един няма да ми се изплъзне. Аврелия ще получи това, което й се пада.

Марескал бълнуваше от гняв, важно изпъчен пред вратата.

Раул взе от масата листчето, което беше извадено от бутилката, и го подаде на комисаря:

— Вземи го, приятелю. Сложи си го в рамка и го закачи над леглото.

— Подигравай се колкото искаш — изръмжа Марескал. — Ти също си в ръцете ми. Още от началото си създаде много проблеми с проклетото си огънче. Но сега ще ти дам на тебе едно огънче. С него ще можеш цял живот да пушиш в каторгата, където ще те изпратят. Оттам идваш и там ще отидеш. Мислиш, че не знам кой си и не мога да те разоблича? Аврелия, погледни любимия си, ако искаш и си спомни за царя на мошениците. Бившият благородник де Лемези не е друг, а…

Той прекъсна тирадата си. На вратата се звънеше. Нямаше кой друг да е, освен Филип и двамата юначаги. Марескал потри ръце и въздъхна с облекчение.

— Мисля, че си загубен, Люпен… какво ще кажеш?

Раул наблюдаваше Аврелия внимателно. Споменатото име на Люпен изглежда не й направи впечатление. Тя със страх се вслушваше в шума, който идваше отвън.

— Мила госпожице — каза той, — изглежда доверието ви към мене все още не е пълно. С какво, дявол да го вземе, може да ви уплаши въпросният полицай Филип?

Той отвори прозореца и се обърна към някой, който навярно беше долу на тротоара:

— Вие сте Филип от дирекцията, нали? Елате без здравеняците, които са с вас, за да можем да си кажем нещо насаме. Нали ме познавате? Аз съм барон де Лемези, а Марескал ви чака с нетърпение.

Той затвори прозореца и каза:

— Сметката е правилна. От едната страна са четирима, и трима — от другата — вместо двама Филип беше взел със себе си още един полицай. Не броя Брежак, защото той престана да проявява интерес към събитията. Това означава седем души, които лесно ще ми видят сметката. На госпожицата със зелените очи също.

Аврелия се усмихна пресилено, но не можа да промълви нищо, освен няколко неразбираеми думи.

Марескал чакаше при стълбата. Вратата на преддверието беше отворена и се чу тропот от множество крака. След няколко мига комисарят имаше до себе си шестима души, които бяха готови да изпълнят заповедите му. Той им даде тихо някакви указания и се върна със самодоволно лице.

— Няма да има излишна съпротива, нали бароне?

— Естествено, идеята да избия и седмината не е по вкуса ми.

— Значи ще ме последвате доброволно?

— Ако наредите, до края на света.

— Без условия, разбира се?

— Не, имам едно условие. Искам да закуся.

— Съгласен съм, но със сух хляб и вода като куче — пошегува се жлъчно Марескал.

— Не, предпочитам шантилски сладки и аликантско вино, с които предпочиташ да закусваш ти.

— Какво каза? — попита Марескал с изненада и безпокойство.

— Много е просто. Ти ще ме поканиш на чай и аз ще приема, без да се двоумя. Нали имаш среща в пет часа?

— Среща ли? — все по-объркан попита Марескал.

— Да, разбира се… спомни си. Нали ще бъде в гарсониерата ти на улица Дюплак, където всеки ден посрещаш и тъпчеш със сладки и вино жената на твоя…

— Мълчи! — пошепна побледнял Марескал. Цялата му самоувереност изчезна.

— Защо да мълча? — попита Раул наивно. — Нали ме каниш или не искаш да ме представиш на…