Тя вдигна глава, но Ренин дори не помръдна. Сериозен и търпелив, той сякаш само чакаше.
Тя бе готова да проговори и дори бе подготвила и изреченията си:
— Знаете ли… нашият договор предполага ударите да бъдат отброени от часовника от Аленгър. Всички други условия наистина са изпълнени, но не и това. А в такъв случай значи имам право да не изпълнявам обещание, което и тъй и тъй не съм поела, но което иначе се разбираше от само себе си… И значи вече съм съвсем свободна… като доблестна контрагентка… и пр… и пр…
Но тя не успя да проговори. Точно в този момент зад гърба й се чу едва доловимо тракане, подобно на това, което се чува, когато някой часовник ще започне да бие.
Отекна първият удар, после вторият, третият…
Ортанз онемя. Беше познала тембъра на стария часовник от Аленгър. Същият, който преди три месеца по толкова неочакван начин бе нарушил тишината на изоставения замък.
Започна да брои. Часовникът отби осем пъти.
— Ах — промълви отмаляла тя, скривайки лице в ръцете си… — часовникът… този часовник… е оттам… познавам гласа му.
Тя не каза нищо повече. Почувства, че Ренин я гледа и този негов поглед й отнемаше всичките сили. Не можеше да му окаже съпротива, понеже вече не желаеше да се съпротивлява. Всички предвидени авантюри бяха привършени освен една, в очакването на която спомените от всички други избледняваха — най-вълнуващата и най-желаната. И тя се подчини с радост на повелята на съдбата, щастлива от всичко, което щеше да се случи. Защото бе влюбена. Неволно се усмихна, усещайки как радостта й се възвръща, как изпълва живота й от мига, в който нейният любим й бе поднесъл кораловата тока. Дали наистина не беше вълшебна?
Гласът на часовника отекна отново.
Ортанз погледна Ренин. Още няколко секунди остана неподвижна, онемяла, притихнала като птичка с отрязани криле, която не може да отлети, но когато часовникът отброи последния удар, тя се отпусна върху гърдите му и блажено усмихната му подаде устните си…
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1806
Издание:
Морис Льоблан
Осемте удара на часовника
Второ издание
Редактор: Вяра Канджева
Технически редактор: Хари Пушков
Художник: Димо Кенов
Формат: 84/108/32. 192 с. 20 см. Цена: 14,95 лв.
Издателска къща „Борина“, София, 1992
Печат ДФ „Балкан-прес“
ISBN 954-500-021-X
с/о Jusautor, Sofia
Първо издание: 1938 със загл. Часът е осем на изд. Книга в Библ. Приключенията на Арсен Люпен; Сер. I, кн. 5.