Морис Льоблан: Осемте удара на часовника

— Каква тежест?

— На пръв поглед би могло да се предположи, че статуетката е привързана с нещо, за да не пада. Но нищо подобно. Наблюдавах го от прозореца как на всеки два дни се качва по една подвижна стълба до нея, за да я почиства. Той тогава я повдигаше и значи остава единствената хипотеза: тя е балансирана с противотежести.

Ортанз изтръпна. Бе започнала вече да се досеща.

— Противотежест?… Предполагате, че тя е там… сигурно в пиедестала?

— А защо не?

— Нима е възможно? Но в такъв случай защо Панкарди ще ни подарява тази статуетка?

— Той не ни подари точно тази — уточни Ренин. — Тази аз сам си я взех.

— Но кога? Откъде?

— Преди малко. Докато вие стояхте в салона, аз просто прекрачих през прозореца, който е над фирмата на магазина, и смених статуетките. Взех тази, която бе поставена в нишата и която бе интересна за мен, и на нейно място поставих другата, която ми бе подарил Панкарди и въобще не ме интересуваше.

— Но другата ми се струва, че не беше толкова наклонена напред?

— Не колкото другите, които са окачени в магазина. Но Панкарди не е скулптор. Разликата в наклона едва ли ще му направи впечатление. Нищо няма да забележи и ще продължава да вярва, че щастието бди над него от талисмана. Така че ето статуетката, която беше над фирмата. Трябва ли да я счупя, за да извадя от пиедестала и вашата тока, и парчето олово, поставено в задната част на същия този пиедестал, за да уравновесяват бога Меркурий?

— Не…, не!… няма смисъл… — промълви Ортанз. Интуицията, проницателността на Ренин, ловкостта, с която бе ръководил издирването, всичко това за нея остана в сянката на един по-важен момент. Тя изведнъж се досети, че и осмата авантюра е вече завършена и резултатът е в негова полза. Нещо повече, крайният срок за последната авантюра не беше още изтекъл. При това той имаше смелостта да подчертае:

— Часът е осем без четвърт.

Настъпи тягостно мълчание. И двамата се чувстваха толкова притеснени, че не смееха дори да помръднат. За да наруши мълчанието, Ренин се зашегува:

— Този доблестен господин Панкарди ме осведоми така изчерпателно! Аз знаех, разбира се, че като се нервира много, той все ще изпусне нещо. Трябваше ми само една искра, за да блесне истината. И той не ме разочарова. Връзката, която направи несъзнателно, но неминуемо, между кораловата тока, теорията за щастието и Меркурий, неговия бог, беше достатъчна. Разбрах, че асоциациите му произтичат от това, което бе направил в действителност. Беше съединил двата шанса. И веднага си спомних за статуетката на Меркурий, поставена над входа на магазина и за странното й равновесие.

Ренин внезапно замълча. Струваше му се, че хвърля думите си на вятъра. Младата жена се бе хванала за челото, бе закрила очите си и сякаш бе замръзнала в това положение.

И тя наистина не го слушаше. Развръзката на това странно приключение, начинът, по който Ренин бе действал, не я интересуваха. Мислеше за всичко това, което от три месеца бяха преживели заедно, за невероятното поведение на този човек, който й бе предложил своята преданост.

Виждаше като в магически фенер чудотворните дела, които беше извършил, спасените хора, успокоените страдания, наказаните престъпници и установения ред, навсякъде, дето той се бе появил и се бе проявила непоколебимата му воля. Предприемеше ли нещо, винаги го довеждаше докрай. Всяка цел, към която се стремеше, сякаш бе предварително постигната. И всичко това този човек извършваше без особени усилия; със спокойствието на вълшебник, който познава добре своята мощ и знае, че нищо не е в състояние да му се противопостави.

Какво можеше да направи тя срещу него? Ако той поиска да я подчини, нима не знаеше как да постъпи? Тази авантюра не беше ли за него дори по-лесна от всяка друга? Дори ако реши да избяга, имаше ли място някъде в света, където да се скрие и да бъде сигурна, че няма да я открие? Нима той не говореше със самоувереност за всяка развръзка, дори и за тази, още от първите им срещи. Не беше ли сигурен още тогава в крайния резултат?

Въпреки всичко тя вее още търсеше оръжие и убежище. Казваше си, че макар и да бе изпълнил осемте й условия и бе намерил и й предал и кораловата тока, преди часовникът да отброи уречения час, според условието всичко това трябваше да завърши с биенето на часовника от замъка Аленгър. Договорът им бе категоричен. Тогава Ренин, гледайки треперещите й устни, беше казал: „Това старо медно махало ще се залюлее и когато на уговорената дата отбие отново осем пъти, тогава…“