Морис Льоблан - Графиня Дьо Калиостро

След два дни — нова експедиция. Резултатът: великолепен килим от XVI век.

Тези дни Раул много се отегчаваше. В Мант, останал отново сам, нае велосипед и покара известно време през полето. След като обядва, забеляза на излизане от един малък град огромна къща, градината на която беше изпълнена с хора. Той се приближи. Продаваха се на търг красиви мебели и сребърни предмети.

От нямане какво да прави обиколи къщата. Задната фасада се допирате до изоставената градина, след която почваше малка горичка. Без да си дава сметка на какъв подтик се подчинява, Раул, съгледал една стълба, я издигна до стената, изкачи се и се прехвърли в къщата през перваза на отворения прозорец.

От вътрешността се чу лек вик. Раул забеляза Жозефин Балзамо, която веднага се овладя и каза с естествен тон:

— Я виж, това си ти, Раул? Тъкмо се възхищавам на една колекция от малки подвързани книги… Възхитителни! Те са рядкост!

Това бе всичко. Раул взе три елзевира 13 13 Елзевири — книги, издадени в Холандия от Елзевир (края на XVI — началото на XVII в.). Б.пр. и започна да ги разглежда, докато графинята, без да я види, постави ниско ръката си върху медалите в една витрина.

Те слязоха отново в приземния етаж. Сред врявата па тълпата никой не забеляза тяхното заминаване.

На разстояние от триста метра ги очаквате колата.

Оттогава в Понтоаз, в Сен Жермен, в Париж, където „Безгрижния“ беше закотвян даже срещу префектурата на полицията и продължавате да им служи за жилите, те „оперираха“ заедно.

Затвореният характер и загадъчната душа на Калиостро понякога си противоречеха с осъществяването на нейните планове. В този случай на помощ се явяваше непосредствената натура на Раул и положението беше спасено. Но след всеки такъв случай операпиите завършваха с неговия силен смях.

— Докато работим волно — казвате той, — понеже обърнах гръб на добродетелния път, да приемаме нещата весело, а не откъм мрачната им страна… както правиш ти, моя Жозин. Ние не сме надничари, а волни художници… работим тогава, когато поискаме, и за нас трудът не е задължение, а нето като удоволствие. Както при социалистите на Сен-Симон 14 14 Сен-Симон, Клод-Анри, граф дьо — френски икономист и социалист-утопист (1760–1825). Б.пр. . Какво по-хубаво… макар че те, според мен, са доста мрачни хора.

При всеки нов опит той откриваше у себе си неподозирани досега заложби. Понякога в магазин, в театър, на конни надбягвания неговата приятелка дочувате щастливо изпъкване с език и виждате в ръцете на любовника си часовник или нова карфица на връзката му. И винаги същото хладнокръвие, винаги спокойствието на невинен, когото никаква опасност не заплашва.

Това обаче не го караше да пренебрегва многобройните предпазни мерки, изискани от Жозефин Балзамо. Те излизаха от корабчето винаги преоблечени като хора от простолюдието. На съседна улица ги чакаше старата берлина, впрегната с един-единствен кон. Там двамата се преобличаха. Калиостро никога не забравяте дантелата си със камеи, която й служеше за воалетка.

Всички тези подробности, а и колко други осведомяваха Раул за истинския живот на неговата метреса. Той сега не се съмнявате, че тя бе начело па организирана банда от съучастници, с която си кореспондираше посредством Леонар. Също така не се съмнявате, че нейна основна задача сега беше аферата с канделабъра, както и че следи действията на Боманян и неговите приятели.

Двойният живот, който водете Жозефин Балзамо, много често настройваше Раул против нея. Тя го беше предвидила. Забравящ понякога собствените си постъпки, той изискваше неща, които бяха в разрез с нейните възгледи. Често той упорито настояваше само за да си запази това, което смятате за мъжка чест. Метреса крадла и шеф на банда — това го дразнеше. Не се замисляше какъв беше самият той. Между тях възникваха търкания по повод на незначителни неща. Техните две личности, толкова силни и толкова забележителни, не можеха заедно да мелят брашно.

Един инцидент до голяма степен изясни нещата. Те се бяха хвърлили в битката и макар че бяха изправени пред силни неприятели, разбраха всичко, което любов като тяхната, при определени обстоятелства, може да им донесе: ненавист, враждебност и надменност.

Този инцидент, който сложи края на това, което Раул наричате „насладите на влюбените“, беше неочакваната среща една вечер с Боманян, барон д’Етижу и Дьо Бенето. Тримата приятели влязоха в театър „Вариете“ 15 15 Вариете — театър в Париж на булевард Монмартър за водевили и оперети. Б.пр .