Ърл Гарднър: Давещата се патица

— Моля за извинение — каза Мейсън, — но може ли съдът да предупреди прокурора, да не изхвърля най-ценното доказателство в това заседание.

Копеланд се сви за момент, толкова беше изненадан. Той бързо погледна към Мейсън.

— Какво значи това?

— Имам предвид бележката, която ви предадоха преди малко — обясни съвсем спокойно Мейсън.

— Какво общо има тя?

— Тя представлява доказателство.

Прокурорът се обърна към съдията.

— Ваше благородие, аз се съмнявам, че това е някакво доказателство. Касае се за поверителна информация, която ми беше предадена от една личност, намираща се в залата.

— От кого?

— Това не ви засяга — каза Копеланд.

— Добре, господа — каза студено съдията. — Да престанем с личните нападки. В залата трябва да се въдвори ред. Мис Уитерспоон, ще седнете ли?

— Но, Ваше благородие, аз трябва…

— Седнете, казах! По-късно ще имате възможност да направите показания. И сега, за да бъде протоколът според правилата, констатирам, че на свидетеля беше поставен въпрос, срещу който бе направено възражение и възражението се приема.

— И аз моля — започна отново Мейсън със същия любезен тон, — да се запише на това място, че аз отправих молба прокурорът да не унищожава предаденото му преди няколко минути писмено съобщение.

— Как ще обосновете това? — попита съдията Миихън. — Присъединявам се към мнението на прокурора, че се касае за доверително съобщение.

— В случая това е едно съществено доказателство — отговори Мейсън. — Моля съдът да го конфискува, докато мога да докажа неговата важност.

— С какво основание? — попита прокурорът.

— Нека изброи хората — каза Мейсън, — които знаеха, че Марвин Адамс е правил експеримент с патица. Само някой от тези хора би могъл да предаде бележката на прокурора. Почти съм сигурен, че в нея се казвала бъде призована мисис Бур на свидетелската скамейка. Обвиняемият не е знаел за експеримента. Значи не я е писал той. Мисис Бур не я е писала, също и мис Уитерспоон. Със сигурност не е и Марвин Адамс. Написана е от някой, който е знаел, че експериментът се е състоял на това място и по това време. Затова тази бележка е много важна, за което вярвам съдът ще се съгласи с мен.

— Уважаеми съд — каза прокурорът, — известно е, че обвинителят в наказателните дела често получава анонимни указания за важни факти. И за да е сигурен, че ще получава и занапред такива указания, тои трябва да пази в тайна техния източник.

Мейсън отново взе думата.

— Надявам се, че съдът ще ми даде възможност през обедната почивка да обсъдим това с господин прокурора и господин съдията в служебната стая, където ще се опитам да ги убедя във важността на тази бележка.

— Засега — каза съдията Миихън — не виждам основание да моля прокурора да изложи едно доверително съобщение.

— Благодаря ви, Ваше благородие — поклони се Копеланд.

— Сигурен съм, че това доказателство трябва да се запази — каза Мейсън.

— Нямах намерение да унищожавам бележката, Ваше благородие — каза с достойнство Копеланд.

— А аз си мислех, че прокурорът искала смачка бележката и да я хвърли.

— Това не е първото ви заблуждение в това следствие — извика му злобно Копеланд.

Мейсън се поклони.

— Тъй като съм само един обикновен гражданин без длъжност, моите заблуждения не водят до преследване на невинни граждани.

— Стига толкова господа — каза съдията. — Съдът се оттегля в почивка до два часа след обяд. Моля прокурорът и защитникът да се явят в един и половина в моята стая и моля прокурорът да не унищожава бележката.

След като залата бавно се опразни, Мейсън погледна Дела Стрийт и се засмя.

— Ух, за малко всичко щеше да се обърка.

— Искате да кажете, че нещата само се отложиха?

— Да, за да спечелим време — призна той. — Лоиз Уитерспоон се беше приготвила да разкаже всичко.

— Така или иначе в два часа тя ще направи това.

— Знам.

— Е, и тогава?

— Значи имаме на разположение два часа да намерим някакъв изход, или…

— Или какво? — попита мис Стрийт, след като той не продължи.

— Или да изясня случая — допълни той. Към тях се приближи Лоиз Уитерспоон.

— Беше много хитро от ваша страна, но по този начин няма да ме накарате да променя намерението си.

— Да, да — каза Мейсън. — Но обещайте ми до два часа да не говорите с никой за това.

— Искам да кажа на Марвин.

— Добре, но малко преди да отидете на свидетелската скамейка — каза Мейсън.

— Не, искам веднага да му разкажа за това.