Ърл Гарднър - Давещата се патица

Въпреки, че през нощта беше студено и пролетта беше още в началото си, обедното слънце вдигна живака почти до горния край на термометъра. Затова съдията Миихън седеше само по риза в стаята си. Мейсън влезе само няколко секунди преди Копеланд. Съдията, който се люлееше в едно скърцащо кресло зад планина от папки, им кимна:

— Седнете, господа. Да видим дали ще можем да разберем нещо от тази история.

Двамата седнаха.

— Разбира се, ние не искаме да изхвърляме никакъв доказателствен материал. Ако има нещо, което да сочи, че прокурорът се обръща на фалшив адрес, то да разясним това. Нали така, Копеланд?

— Уверявам ви, че се обръщам на правилен адрес. Затова се разнесоха толкова крясъци.

Мейсън му се усмихна.

— Освен това — продължи съдията, — искам да знам какво още се крие зад тази афера.

— Преди около двадесет години — започна Мейсън — бащата на Марвин Адамс е бил екзекутиран заради убийството на своя съдружник Дейвид Лейтуел. Убийството е станало в Уинтербург. Бащата на Марвин е дал показания, че Лейтуел е искал да избяга с едно младо момиче на име Корина Хейсън. Но след това полицията намира трупа на Лейтуел под циментовия под в мазето на фабриката.

— Значи по това време се появява името на Корина Хейсън в аферата? — попита съдията.

— За мен името не е ново — каза прокурорът. — Затова не можах да разбера какво цели мистър Мейсън, когато запита за Корина Хейсън.

— Уитерспоон знае ли тези подробности? — попита съдията, който сега дъвчеше тютюна малко по-бързо.

— Да — каза Мейсън. — Той е натоварил агентурата Алгоуд в Лос Анжелос да проучи всичко. Бюрото натоварило с това Милтър, но след време го освободили, защото говорел твърде много.

— Този разговор е неофициален — каза съдията Миихън. — Ако искате да отида в залата и всичко да се запише в протокола, ще го направя. Но ако въпросната бележка има стойност като доказателство, или ако извършителят на тези две убийства не е Уитерспоон, а някой друг, тогава ще е най-добре да поговорим тук.

— Нямам нищо против — каза Копеланд. Подсилвайки думите си с жест, Мейсън каза:

— Аз ще сваля моите карти на масата.

— Е, добре, тогава да ги погледнем.

— Милтър беше изнудвач — каза Мейсън. — Показанията изясниха, че е казал на жена си, че работата му е пред своя край. Кого е искал да изнудва?

— Уитерспоон, разбира се — каза прокурорът. Мейсън поклати глава.

— Първо, Уитерспоон не е човекът, който ще плати пари за изнудване. Второ, Милтър не е имал за какво да го изнудва. Ако подробностите от стария процес бяха излезли наяве, Уитерспоон щеше да принуди дъщеря си да прекрати връзката си с Марвин и с това историята щеше на приключи.

— Може би Милтър се е опитвал да изнудва дъщерята — каза съдията Миихън. — Тя има ли пари?

— Да.

— Е, тогава навярно тя е била жертвата му. Сигурно я е заплашвал, че ще разкаже всичко на баща й.

— Лоиз Уитерспоон нямаше да плати нито цент — каза Мейсън, усмихвайки се. — Тя щеше да му удари плесница, да хване своя Марвин за ръка и да отпътува за Юма да се омъжи за него.

— Сигурен съм, че ще го направи без да се замисли много — съгласи се, смеейки се съдията.

— Но помислете си следното — продължи Мейсън. — Милтър е разчитал на много голяма сума. Той е казал на Алберта Кромуел, че ще могат да пътуват където си искат. Това означава повече, отколкото сума от обикновено изнудване. Той е открил нещо по време на проучването на стария процес. Човекът, когото е изнудвал, не е имал парите в наличност, но е разчитал да ги получи.

— Откъде знаете това? — понита съдията.

— В момента правя заключения — отговори Мейсън.

— Които не са издържани — възрази Копеланд.

— Нека забравим за момент, че сме противници в това следствие — каза Мейсън. — Да разгледаме историята разумно. Един изнудвач има някаква информация. Разбира се, той се опитва да измъкне възможно най-голямата сума за нея. След като получи желаната сума, той изчезва, докато свършат парите. След това се връща и отново иска пари.

Мейсън замълча.

— По-нататък — каза съдията. — Внимателно слушам вашите разсъждения.

— Значи — резюмира Мейсън, — при проучването Милтър е открил нещо. Идва тук и изнудва някого. Въпросният човек го задържа. Но Милтър очаква парите вечерта, когато е бил убит. Каква би могла да бъде информацията, за която той очаква да получи цяло състояние? Кого е изнудвал и с какво?

— Може би сам ще отговорите на въпросите — каза Миихън. — Явно нямате предвид Уитерспоон и дъщеря му. Може би е Марвин Адамс? Но откъде той ще вземе толкова пари?