Ърл Гарднър: Давещата се патица

Съдията се наведе напред и погледна остро свидетелката.

— Желаете ли да изясните противоречията, във вашите показания, мис Кромуел?

— Да, господин съдия.

— Тогава продължавайте.

— Лесли ми каза, че ако бъда добра и не разваля неговите служебни работи, след няколко седмици бихме могли да напуснем Ел Темпло и да отидем където пожелаем. Каза, че ще има много пари.

— Не ме интересува какво е казал Милтър — прекъсна я съдията. — Искам да знам как се стигна дотам, че една част от показанията ви са фалшиви и дали тази точка е единствената, при която се отклонихте от истината.

— Но аз трябва да ви обясня това, за да ме разберете — каза тя упорито. — Вечерта, когато беше убит, Лесли ми каза, че задачата му е към своя край, но преди това при него ще дойде Сади Елбертън. — Обясни ми, че поддържал близко познанство с нея само, за да може да получава някои сведения. През цялото време се отнасял с нея дипломатично, за да може да изпълни задачата си. Тя била суетна фантазьорка без мозък н той трябвало да й говори всякакви глупости, за да измъкне желаната информация.

— През тази вечер бяхте ли в жилището на Милтър? — попита съдията.

— Да, бях там. Отидох да уговоря нещо с него. Очакваше Сади Елбертън преди полунощ. Беше започнал да приготвя горещ пунш, когато на вратата се позвъни. Той се разсърди и ми каза: „Дал съм ключ от жилището на тази глупачка, за да не звъни и да не я виждат всички. Вероятно го е загубила. Върни се в жилището си, ще ти дам знак, когато теренът се освободи.“

— И какво направихте вие? — попита Мейсън.

— Излязох през задната врата и влязох в моето жилище. Чух, че той заключи вратата, след като излязох.

— Погледнахте ли кой влиза у тях?

— Не сър, не погледнах. Влязох в жилището си, седнах и слушах радио.

— И след това?

— След известно време се изнервих и станах малко подозрителна. Отидох на пръсти до задната врата, но не можах да чуя нищо. Когато допрях ухо до стената, ми се стори, че чувам гласове и как някой се движи. Тогава реших да застана на прозореца и да наблюдавам кога ще си тръгне тя. Исках да знам точно времето. И така, влязох в предната стая и застанах на прозореца. Видях, че пред къщата е спряла кола. След малко от жилището излезе този човек — тя посочи Уитерспоон — и се качи в колата. Помислих, че може да е някакъв полицейски служител.

— Защо помислихте така? — попита Мейсън.

— Не знам. Понякога Лесли се заемаше с рисковани неща. Няколко пъти имаше трудности. За всеки случай си записах номера на колата.

— И след това?

— Аз не бях облечена, бях наметнала само един пеньоар. Отидох в спалнята и се облякох. Тогава реших да прескоча перилата и да надникна през прозорчето на задната врата. Видях, че кухнята е пълна с дим. Примъкнах един сандък, качих се върху него и погледнах вътре. На пода видях краката на мъж. Видях също, че захарта и водата са напълно изврели. Почуках силно но не се чу нищо. Опитах се да отворя вратата, но тя беше заключена. Тогава преместих сандъка настрани, прескочих перилата, минах през моето жилище и се спуснах бързо по стълбите. Вие, мистър Мейсън, тъкмо звъняхте на вратата на Лесли, затова не се осмелих да покажа твърде голям интерес или да вляза в жилището със сила. Щом се измъкнах от вас, се обадих в полицията и казах, че в жилището на Милтър нещо не е наред. След това отидох на автогарата и зачаках. Това е истината н всичко, което мога да кажа. Съдията Миихън погледна към Пери Мейсън.

— Други въпроси?

— Не, Ваше благородие — каза Мейсън. Прокурорът Копеланд, явно объркан, също нямаше въпроси.

— Тогава това е всичко, можете да напуснете — каза съдията на свидетелката.

Едва сега Алберта Кромуел избухна в плач. Хълцайки, тя напусна свидетелската скамейка.

Служителят в залата предаде на прокурора лист хартия. Копеланд го прочете с учудена физиономия и каза на съдията:

— Ваше благородие, вярвам че изясних една съвсем необикновена ситуация. Ако съдът позволи, ще призова един свидетел, чиито показания ще подкрепят доказателствата срещу обвиняемия.

— Добре — каза съдията.

Прокурорът напусна мястото си, застана пред зрителите и отправи поглед към облечената в черно мисис Бур, която седеше на първия ред. С драматичен глас той каза:

— С позволение на съда, сега ще призова на свидетелската скамейка мисис Бур, вдовицата на Роланд Бур. Тя ще бъде моята следваща свидетелка. Мисис Бур, моля, елате тук да положите клетва.

Диана Бур беше неприятно изненадана, но се приближи до свидетелската скамейка. Изглеждаше много елегантна в траурното си облекло.