Ърл Гарднър - Давещата се патица

— Защото вие допринесохте да се натрупат улики срещу него — каза тя студено.

— От морална гледна точка сигурно имате право — каза Мейсън, — но това е спорен въпрос, върху който няма нужда да си блъскате главата, защото утре ще вляза в съдебната зала и ще разкъсам на парчета обвиненията, повдигнати срещу баща ви. Ще ги превърна в юридическа развалина.

Няколко секунди тя стоя, изучавайки неговото решително лице с борчески искри в очите, след това бързо се приближи до него и попита:

— Ще целунете ли годеницата?

Въздухът в съдебната зала бръмчеше от възбуда, когато Пери Мейсън премина през преградата, която отделяше масата на адвокатите от зрителите, и седна до Лауренс Дормер и обвиняемия.

— Моля за спокойствие! — извика съдията Миихън. Лауренс Дормер стана.

— Ако съдът позволи, искам към защитата да се присъедини мистър Пери Мейсън.

— Съдът позволява — каза съдията. Мейсън стана бавно.

— Ние искаме Ваше благородие — започна той, — да оттеглим възражението, което вчера направихме срещу поставените от прокурора въпроси към полицейския служител Хагерти. Той може да отговори.

Прокурорът беше повече от изненадан и му беше необходимо известно време, за да прикрие учудването си. Той усети поставения му капан, надигна се и каза:

— Съдът трябва да разбере, че тези въпроси се поставят само за да се докаже, че обвиняемият е имал достъп до такива отрови, познавал е тяхното приложение и е бил запознат със смъртоносното им действие.

— Така и разбрах това — каза съдията Миихън.

— Убеден съм, че и защитата схваща въпросите така — допълни Копеланд и погледна към Пери Мейсън.

Мейсън беше седнал отново и прехвърлил крак върху крак.

— Защитата познава законите — или вярва, че ги познава — каза той, усмихвайки се.

Половин минута, която изглеждаше много дълга, Копеланд се колебаеше, след това каза да бъде прочетен въпросът от протокола и получи отговора на свидетеля.

Много предпазливо Хагерти описа откриването на трупа на Лесли Милтър и подчерта, че отровата е същата и употребена по същия начин, както при убийството на Роланд Бур.

По-нататък служителят разказа, че двадесет-тридесет минути след откриването на трупа на Милтър, Уитерспоон е дошъл в жилището да търси Пери Мейсън. Обвиняемият казал, че го е търсил на много места и най-накрая е дошъл в жилището на Милтър. Уитерспоон не само че не е споменал, че вече е идвал в жилището, но дори дал да се разбере, че идва за пръв път там.

Разпитът на свидетеля беше изслушан без възражения от страна на защитата. От прецизността, с която Копеланд формулираше въпросите си, личеше, че той става все по-несигурен и загрижен.

Когато завърши разпитът на Хагерти, прокурорът стана и каза:

— Ако съдът позволи, за тази улика ще даде показания следващият свидетел, чрез когото ще докажем, че обвиняемият е бил забелязан да напуска жилището приблизително по времето, когато е било извършено убийството. Моля, нека съдът отбележи, че той служи само за една ограничена цел и — допълни той триумфиращо — че беше приет от защитата без възражение.

— Други въпроси? — обади се Мейсън.

— Не. Можете да започнете кръстосания разпит.

И Мейсън започна.

— Мистър Хагерти, когато влязохте в жилището, забелязахте ли аквариум със златни рибки, в който плува една млада патица?

— Възражение за отклонение от коректния кръстосан разпит — каза Копеланд бързо. — Въпросът по отношение убийството на Милтър беше поставен със съвсем ограничена цел, както вече подчертах. Нямам желание да дискутирам засега това убийство.

— Няма никакво значение за какво имате желание — каза Мейсън. — Вие отворихте достатъчно широко вратата за директен разпит по целите на обвинението. Според законните определения при кръстосан разпит аз имам правото да я отворя съвсем. Точно това е моето намерение, господин прокурор — да я отворя широко.

— Възразявам, Ваше благородие. Това не е обичайният начин за провеждане на кръстосан разпит.

— Как така не? — попита веднага Мейсън. — Вие се опитахте да свържете обвиняемия с убийството на Милтър.

— Но само за да докажа, че е запознат със специфичните методи, които улесняват едно убийство — отвърна прокурорът.

— Каква е била вашата цел не ме интересува — каза Мейсън. — Аз ще поднеса доказателство, че Джон Л. Уитерспоон не може да има нищо общо с убийството на Милтър. Ще докажа, че Милтър е бил мъртъв, когато Уитерспоон е започнал да изкачва стълбите към жилището му. Ще докажа това не само чрез моите, но и чрез вашите свидетели. И след това ще хвърля в лицето ви вашия аргумент. Вие се качихте там и…