Ърл Гарднър - Давещата се патица

— Разбира се, че ще смятат така. Вестниците вече поднесоха съответните коментари. Всеки човек, който може да чете и мисли, вече знае уликите, които прокурорът иска да представи. Дори и баща ви да успее да обори тези улики с някой адвокатски трик, мисълта за тях ще остане в главата на съдията. Всъщност, какво ще прави адвокатът на баща ви?

— Не знам.

— Доколкото чувам, той смята своите аргументи за толкова слаби, че дори няма да се опита да представи контрадоказателства и да отхвърли обвинението пред съда. Иска да изчака докато започне процесът срещу баща ви и тогава да представи своя доказателствен материал. Това не е ли добра тактика на защита?

— Не — каза Мейсън и я погледна в очите.

— Защо?

— Защото баща ви е прекалено горделив. Всичко това ще му се отрази лошо. Това, че ще бъде попритиснат, ще му бъде от полза, но ако бъде притиснат повече, може да рухне. Градчето ви е малко и баща ви тук е влиятелна личност. Той трябва недвусмислено да отхвърли това обвинение, иначе ще бъде унищожен. Ако адвокатът му търси убежище в адвокатски трикове и в спорове по параграфите, дори и да спечели делото, хората няма да са убедени, че е невинен.

— Искате ли да говоря с баща си?

— Не — каза Мейсън намръщен.

— Защо?

— Защото аз не съм негов защитник. Дори нарушавам професионалната етика, като говоря какво прави или не друг адвокат.

— Какво ще правим с патицата?

— Ако искате, идете и разкажете всичко. За баща ви това сега няма да е от полза. Но ще въвлечете Марвин и скандалът ще избухне. Това може да подтикне младежа към самоубийство, или ще го накара да изостави учението, да изчезне и да стане войник. Можете да си представите какво ще се случи след това. Той ще положи всички усилия да не се завърне никога. И ако все пак се върне, никога вече няма да се доближи до вас.

Момичето беше пребледняло, но погледът му остана твърд.

— Какво трябва да направя сега?

— Оставете се да ви води съвестта — беше отговорът на Мейсън.

— Добре. Ще съобщя за моя годеж с Марвин — каза тя. — Ще го накарам да отпътува с мен за Юма, където ще се оженим още тази вечер. След това ще отида при съдията и ще дам показания.

— Приблизително това очаквах от вас — каза Мейсън.

Тя погледна Дела Стрийт, видя симпатията в очите й и каза бързо:

— Няма нужда да показвате симпатията си към мен. Лесно мога да си спомня, че съм жена и да се разплача. Но сега трябва да се действа, а не да се плаче.

— Ако Марвин не поиска да се ожените сега?

— Мога да го накарам да направи това! — каза енергично Лоиз Уитерспоон.

— И след това искате да дадете показания за патицата?

— Да. Надявам се, че това няма да ви засегне или да навреди на плановете ви. Ще дам показания. Не мога да понасям да нося със себе си една лъжа.

— И какво ще се случи след това?

— След това? Ако не докажем, че бащата на Марвин е невинен, какво от това? Марвин вече ще е мой мъж и не може просто така да избяга от мен.

— Но вестниците ще изнесат скандални материали.

— Оставете ги тях! На мен ми тежи най-вече, как ще се отрази това на вас. Но не мога да поставя на карта общественото положение и името на баща си, като продължавам да мълча.

— Аз ще успея някак си да се защитя, не се безпокойте. Отивайте и кажете всичко за патицата.

Внезапно тя му подаде ръка и с неподозирана сила стисна неговата със студените си пръсти.

— Предполагам, че неведнъж през живота си сте правил чудеса, мистър Мейсън. Но това което правите сега е най-прекрасното. Дори сте готов да поставите в опасност кариерата си. Благодаря ви много!

Мейсън я потупа по раменете.

— Само напред! — каза той. — Вие сте борческа натура. Ако човек иска да има от живота това, което желае, трябва да се бори за него решително и енергично.

— Вярвам, че ще се боря достатъчно енергично — каза тя и тръгна към вратата.

Тримата гледаха мълчаливо след нея. Звъненето на телефона беше като експлозия. Дела Стрийт се стресна, като че ли непосредствено зад нея отекна изстрел. Лоиз Уитерспоон замря в очакване на вратата. Мейсън, който беше най-близо до телефона, вдигна слушалката.

— Ало… Да, самият Мейсън… Кога?… Добре, идвам веднага. Той остави слушалката и се обърна към Лоиз.

— Идете да намерите годеника си, заминете за Юма и се оженете.

— Това и ще направя.

— И нито дума за патицата!

Тя поклати глава.

— Няма да бъде необходимо да казвате нищо — засмя се Мейсън.

— Как така?

— Баща ви ме вика. Утре ще се явя в съда като негов защитник.