Ърл Гарднър: Давещата се патица

Дела видя изкривеното от гримаса лице, умората в очите му и каза:

— Този случай ви безпокои много.

Той отговори:

— Преди седемнадесет години е бил обесен един мъж. Може би е бил виновен, може би — не. Съвсем сигурно е обаче, че е бил обесен, защото защитникът е действал неправилно.

— В каква стенен?

— Най-малкото се е аргументирал непоследователно и противоречиво.

— Забранено ли е от закона?

— Не, но е против човешката природа.

— За съжаление не разбирам всичко.

Мейсън каза:

— Разбира се, в последните двадесет години законите бяха значително променени, но човешката природа е останала същата. Според тогавашните методи би могло да се обяви, че обвиняемият е невинен и да се направи опит да се докаже пред съда неговата невинност. Защитникът би могъл ла твърди също, че обвиняемият е душевноболен, което ще може да се обсъжда в рамките на процеса прел същия състав.

Нейните очи проникваха дълбоко под повърхността и забелязваха това, което можеше да забележи само една жена в мъж, когото познава отдавна и от непосредствена близост. Тя отговори кратко без да се вслушва в думите му.

— Да забравим сега този случай. Да пуснем конете в галоп, да напълним дробовете си с въздуха на широката равнина и чак след закуска да мислим отново за професионални неща.

Мейсън кимна, удари леко коня си и галопът започна. Те пресякоха селото, преминаха през дълго, виещо се дефиле и достигнаха до местност с вода и палми. Там скочиха от седлата, легнаха на пясъка и дълго гледаха как виолетовите сенки като че ли бягат пред слънчевите лъчи в дълбоките планински ъгли, търсейки укритие зад зъбчатите скали. В надвисналата над тях съвършена тишина на пущинака желанието им да разговарят премина. Обзе ги приятно спокойствие.

На връщане яздиха също мълчаливо. След душа и закуската Мейсън потъна в дълбок, спокоен сън. Срещата с Уитерспоон беше определена за след обяд.

Дела и Пери се срещнаха с Уитерспоон на сенчестата веранда, където бяха добре защитени от блясъка на слънцето. Сенките на планините се прокрадваха бавно над равнината, но докато стигнат до хотела щяха да минат още няколко часа. Въздухът беше сух и много горещ.

Щом седнаха, Мейсън започна да говори за случая.

— Вие, Уитерспоон, сте запознат с фактите — каза той, — но бих желал да запозная и мис Стрийт с тях и същевременно да изясня моето мнение, като разглеждам случая в логическата последователност на събитията. При това ще рискувам да ви отегча, разпростирайки се по-подробно върху неща, които вече са ви познати.

— Започвайте — каза Уитерспоон, — Повярвайте ми, Мейсън, ако ви се удаде да ме убедите, че мъжът е невинен…

— Не съм сигурен, че ще успея с материала, който имам на разположение — каза Мейсън. — Все пак можем да разглеждаме нещата разумно, без да сме засегнати от събитията.

Уитерспоон присви устни.

— Ако не могат да се представят доказателства за противното, то решението на съда е задължаващо.

— През 1924 година — каза Мейсън — Хорас Лег Адамс е Партньор на Дейвид Лейтуел. Те притежават малка фабрика, в която въвеждането на една техническа новост обещава да им донесе големи печалби. Внезапно изчезва Лейтуел. Адамс казва на жена му, че е заминал на дълга командировка в Рино и след няколко дни непременно ще се обади. Обаче жената не чува нищо повече за мъжа си. Не се откриват следи и при проверката на книгите за посетители от хотелите в Рино.

Тогава Адамс дава други обяснения, които не съвпадат с първите. Мисис Лейтуел иска да осведоми полицията. При тази заплаха Адамс разказва съвсем нова история. Този път мисис Лейтуел извиква на помощ полицията. Правят се проучвания. Адамс твърди, че Лейтуел му е признал, че бракът му е нещастен. Влюбен е в една млада жена, чието име изобщо не се споменава в процеса. Както във вестниците, така и в заседателната зала я наричат „Мис X“. Адамс твърди, че Лейтуел е искал да избяга с нея и го помолил да излъже жена му, че отива по работа в Рено. Адамс трябвало да ръководи фирмата както досега, да запазва частта от печалбата на Лейтуел и да изплаща по двеста долара на мисис Лейтуел, чакайки други нареждания от страна на съдружника си относно остатъка от дела. Лейтуел искал да изчезне преди жена му да може да му попречи.

Изложението, което прави Адамс звучи съвсем правдоподобно, но тъй като противоречи на по-ранните данни, полицията продължава много щателно проучванията. Трупът на Лейтуел е намерен заровен в мазето на фабриката. Налице са улики, които насочват подозрението към Адамс. Арестуват го. Натрупват се още улики. Адвокатът на Адамс явно е обхванат от страх. Изглежда той вярва, че Адамс не му е разказал пълната истина и че би могло по време на процеса да бъде изправен пред нови показания, които да направят положението на обвиняемия безнадеждно.