Ърл Гарднър - Давещата се патица

— Защо тогава е трябвало да прави това признание?

Уитерспоон отвърна сърдито:

— Ще ви кажа точно защо. През януари 1924 година Хорас Лег Адамс е бил осъден на смърт за умишлено убийство и през май 1925 година е бил екзекутиран. Това, което твърдеше мисис Адамс, бе опит в последните минути да спести позора на сина си, до който би довело разкриването на този факт и… загубата на момичето, което обича. Тя знаеше, че аз възнамерявах да науча нещо по-точно за бащата на младежа и се надяваше, че чрез измисленото признание ще предотврати тези проучвания, или пък ще ги насочи в друга посока, където ще останат без резултат.

— Разбира се, младият човек не знае нищо за това? — попита Мейсън.

— Не.

— И дъщеря ви също?

— И тя. — Уитерспоон замълча за момент, въртейки в ръце чашата с коняк. След малко каза решително:

— Не искам в никакъв случай в моето семейство да има син на убиец. И съм убеден, че Лоиз ще ме разбере, след като й обясня.

— И каква трябва да бъде моята роля? — попита Мейсън.

— Притежавам копие от протокола на целия процес. Така както аз разбирам съдържанието, в процеса е била доказана вината на Хорас Лег Адамс. Но искам да бъда справедлив и да дам възможност на Марвин да се усъмни в присъдата. Ето защо, мистър Мейсън, моля ви да прегледате протокола от заседанията, и да ми съобщите вашето мнение. Ако вие също решите, че бащата на Марвин е бил виновен, тогава ще разкажа всичко на дъщеря си, ще й съобщя и вашето становище и ще й забраня да се среща и разговаря с Марвин Адамс. Това ще бъде тежък удар за нея, но тя ще ме послуша. И вие ще разберете защо, като прочетете протокола.

— А ако мнението ми бъде, че той е бил невинен?

— Тогава ще трябва да докажете това, да предизвикате преразглеждане на процеса и да се застъпите за публично оповестяване на съдебната грешка — каза жлъчно Уитерспоон. — Само така няма да бъде опетнено моето семейство. Но не желая в никакъв случай да приема в семейството си сина на един справедливо осъден убиец.

— Убийство, извършено преди осемнадесет години — каза Мейсън. — Вие искате доста от мен.

Уитерспоон го погледна спокойно и каза:

— Мисля да ви заплатя добър хонорар.

Дела Стрийт се намеси:

— Мистър Уитерспоон, дори да предположим, че този човек е бил виновен, вярвате ли, че заради това дъщеря ви ще промени чувствата си?

Уитерспоон отвърна намръщен:

— Ако бащата е извършил убийство, синът може да е наследил някои негови наклонности. Аз вече забелязах някои неща, които сочат за това. Младежът също има качества на убиец, мистър Мейсън.

— По-нататък — каза Мейсън.

— Ако тези наклонности съществуват и дъщеря ми не иска да бъде разумна — продължи Уитерспоон — тогава ще поставя Марвин в ситуация, в която ще проличат тези наследени черти в характера му. И то по такъв драстичен начин ще направя това, че Лоиз ще прозре нещата.

— Бихте ли ми обяснил как?

— Разберете ме правилно, Мейсън — каза Уитерспоон. — Аз искам да направя всичко, за да запазя щастието на дъщеря си. Буквално всичко.

— Разбирам ви, но как си представяте това в подробности?

— Ще доведа младежа до положение, в което той ще вижда убийството като единствен изход от него. И тогава ще видим как ще действа той.

— За двама души това би могло да бъде твърде горчиво, именно за дъщеря ви и за личността, която сте предвидил като евентуална жертва.

— Бъдете спокоен — каза Уитерспоон. — Всичко ще бъде много умело направено. Няма да бъде убит никой, само Марвин ще мисли, че е извършил убийство. И тогава моята дъщеря ще го види в истинска светлина.

— Играете си с динамит — поклати глава Мейсън.

— За да се раздвижат канари е необходим динамит, мистър Мейсън.

За момент те замълчаха, след това Мейсън каза:

— Ще прегледам протокола от стария процес. За да задоволя любопитството си, заради нищо друго, мистър Уитерспоон.

Уитерспоон даде знак на келнера.

— Донесете ми сметката — каза той.

Първите лъчи на слънцето блестяха над пущинака и заливаха планинските склонове на запад със златни искри, които светеха чак до високите върхове. Небето придобиваше характерната за южнокалифорнийската пустинна област тъмносиня окраска.

Дела Стрийт, в кафяви панталони, каквито носят тираничните жители, каубойски ботуши за езда и яркозелена блуза, спря пред стаята на Пери Мейсън и почука на вратата.

— Станахте ли? — попита тя.

Чу се шум от местене на стол и бързи стъпки. Вратата се отвори.