Ърл Гарднър - Давещата се патица

— Вие добре си отваряте ушите — похвали я Мейсън. — Какво можете да ми кажете за мисис Бур?

— Светлочервеникава коса, очи с цвят на аспид, просто чудесен тен…

Вратата се отвори. С плавни стъпки в стаята влезе Пол Дрейк.

— Да, добре се движиш из околността, Пери — каза той и подаде ръка на двамата. — Какво става тук?

Преди Мейсън да може да отговори, вратата се отвори и един слуга мексиканец влезе леко, носейки поднос с коктейли.

— Вечерята е след половин час — каза той на правилен английски и поднесе чашите. — Мистър Уитерспоон моли да не се съобразявате с вечерното облекло.

— Кажете му, че аз никога не се обличам официално — каза Мейсън.

Когато слугата излезе, те се чукнаха.

— За престъпленията. Наздраве! — каза Мейсън.

— Умееш да си намираш феодални места за работа, Пери — забеляза Дрейк.

— Тази къща ме подтиска — отговори Мейсън.

— Защо? Изглежда така, като че ли човекът комуто принадлежи, умело мами финансовите органи за доходите си.

— Знам — каза Мейсън, — но нещо в атмосферата не ми харесва, имам чувството, че съм заключен.

Дела Стрийт каза:

— Не му харесва само защото тук не се случва нищо интересно. Вие знаете, Пол, че когато той работи по някакъв случай, иска да тръгне и да лови фактите. Не е за него да стои и да чака те да дойдат при него.

— Що за случай е този?

— Това не е никакъв случай, а закъсняло освидетелстване на мъртвец — каза Мейсън.

— И кой е клиентът?

— Уитерспоон, комуто принадлежи това ранчо.

— Това ми е известно. Искам да кажа, този когото искаш да изчистиш от обвинението, че е извършил убийство.

Мейсън каза сериозно:

— Един, който е бил обесен преди седемнадесет години.

Дрейк не направи усилие да прикрие разочарованието си.

— Приемам, че той е бил екзекутиран едва една година след престъплението. Значи възможните следи са най-малко от осемнадесет години.

Мейсън кимна.

— И ти вярваш, че този човек е бил невинен?

— Възможно е.

— Съгласен съм, докато получавам хонорар — каза Дрейк. — Но, Пери, коя е тази ацетиленова горелка?

— Горелка?! — понита Мейсън, пренесъл се отново изцяло в случая.

— Сламенокосата млада дама в прелъстителна бяла одежда, която я обвива като салам. Като я погледнеш знаеш, че отдолу няма нищо повече, освен собствената й приятна личност.

Дела Стрийт каза:

— Тя е омъжена, Пол. Но това да не ви смущава. Днес следобед мъжът й имаше приключение с един кон. Доколкото съм информирана, сега той е натъпкан с морфин. Кракът му е гипсиран и една тежест виси…

— Омъжена!

— Да. Защо ви плаши това? Както е известно, добре изглеждащите жени имат навика да се омъжват.

— Тогава навярно тя има родствени връзки с широкоплещестия младеж с корема и диктаторската физиономия. Как се казва всъщност той, по дяволите?

— Това е мистър Уитерспоон. Познават се от две седмици, от Ел Темпло. Той и мъжът й, мистър Бур имат общо хоби — те са въдичари и фанатични фотографи. Както виждате, доловила съм всичко, което се говори.

Дрейк подсвирна през зъби.

— Е, Пол, какво има?

— Тъкмо когато излизах от моята стая — каза Дрейк, — видях как това дете в бяло се притискаше към големия широк мъж и му предлагаше устните си. Докато се оттеглях в стаята си, за да изчакам да се изчисти терена, успях да видя, че мъжът получи няколко петна от червило. Тази гледка ме задържа половин минута.

— Една целувка днес не означава много — каза Дела.

— Мога да се обзаложа, че в този случай означава нещо — каза Дрейк. — Едва ли се лъжа. Ако…

Някой почука на вратата. Мейсън кимна на Дела и тя отвори. В стаята влезе Лоиз Уитерспоон. С малко смутен вид Марвин Адамс се появи на две крачки след нея.

— Влез, Марвин — каза Лоиз. Тя погледна Пол Дрейк и добави: — Вие сте детективът, нали?

Явно съвсем слисан в този момент, Дрейк хвърли поглед на Мейсън. След това каза проточено:

— Да не би да съм изпуснал лупа или някой е забелязал, че имам фалшива брада?

Лоиз Уитерспоон стоеше в средата на стаята. Тя имаше безгрижната, почти предизвикателна стойка на младите хора, на които са им напълно безразлични последиците от тяхното поведение. Тя заговори бързо и разгорещено.

— Сигурно вече сте чул цялата история. Не се опитвайте да се представите за безобиден, излишно е. Колата ви е паркирана пред къщата и на разрешителното ви пише: „Дрейк, детективско бюро“.

Дрейк каза с възможно най-шеговит тон:

— Разрешителното не трябва да се счита винаги за истинско. Приемете, че аз…