Ърл Гарднър - Давещата се патица

— Двамата се обичат много — каза тя на Пери Мейсън. — Защо искахте да знаете дали мистър Уитерспоон е присъствал на експеримента или е могъл да чуе за него?

— Защото смятам, че пристрастието на Уитерспоон е толкова силно, че той не може да види единствено експеримента на един научно заинтересован човек, а садистичната жестокост на сина на един убиец. Уитерспоон се намира в деликатно състояние на духа. Той желае да се сбъдне присъдата му над непознат нему човек. Тази афера, така да се каже, е заредена с душевен динамит.

Ясно се забелязваше, че Уитерспоон се гордее с къщата си, а също така и с конете си, с колата си, с дъщеря си, с богатството си, изобщо с общественото си положение. В своето властническо самодоволство той обвиваше с особен ореол всичко, което му принадлежеше.

Огромната му къща се намираше в западния край на долината. На юг от нея лежеше черният склон на планината Синдер Бут. От предните прозорци можеше да се види далеч в пустинята, която започваше зад плодовитата земя на Ред Ривър. Източно от къщата лежаха зеленеещи се полета, далеч на запад — назъбени скални масиви.

Джон Уитерспоон гордо преведе Мейсън и Дела Стрийт през къщата си, показа им тенискортовете, плувния басейн, плодородните ниви и оградената със стени от глина част, в която живееха мексиканците от обслужващия персонал и земеделските работници.

Дълги синкави сенки се промъкваха откъм подножието на високите планини през пясъчните склонове към напояваните полета.

— Е, какво мислите за това? — попита Уитерспоон.

— Приказно — каза Мейсън.

Уитерспоон видя, че адвокатът отправи поглед през равнината към потъмнелите планини.

— Не, не, имах предвид моето имение, къщата, жътвата, моите…

— Струва ми се, че пропиляваме прекалено много време — каза Мейсън сухо и тръгна назад към къщата.

Привечер Дела го намери отново в стаята му, задълбочен над съдебните актове от старото дело.

— След половин час е вечерята, шефе — каза тя. — Нашият домакин иска да ни изпрати коктейли. Пол Дрейк току-що звъня от Ел Темпло, за да каже, че е на път за насам.

Мейсън затвори старата папка.

— Къде ще бъде най-добре да оставим това? — попита той.

— В другата стая има едно бюро. Старо, но стабилно. На него можете и да работите.

Мейсън поклати глава.

— Не искам да оставам повече тук. Утре рано ще отпътуваме.

— Защо всъщност дойдохме тук?

— Исках да разгледам по-добре двамата млади. И какво впечатление прави Уитерспоон в собствената си къща. Запозна ли се вече с другите гости, Дела?

— Само с една от тях — отговори тя. — Мисис Бур. Едва ли ще успеем да видим сега нейния съпруг.

— Защо не?

— Защото е загубил спора с един кон. Малко след като се прибрахте в стаята и се заровихте отново в делото.

Мейсън веднага живо се заинтересува.

— Разкажете ми за коня и за спора.

— Аз не видях нищо, само чух за това. Изглежда той е страстен въдичар и любител на цветна фотография. Уитерспоон се е запознал с него в един фотографски магазин в Ел Темпло. Заговорили се и установили, че имат много общи интереси. Тогава Уитерспоон го поканил да му гостува за две седмици… Чух, че той с удоволствие кани гости, за да се перчи с голямата си къща. Той твърди, че хората му харесват или от пръв поглед, или никога.

— Опасен навик — отбеляза Мейсън. — Кога изтичат двете седмици?

— Мисля, че още завчера, но Уитерспоон предложил да останат още малко. Изглежда Бур иска да се заеме с някаква търговия тук, в долината. Тъй като е установил, че му трябват повече пари, отколкото е взел със себе си, е изискал от дома си още някаква сума. Парите трябва да се получат утре или след два дни, но той ще трябва да полежи тук още известно време.

— Заради случая с коня?

— Да.

— Всъщност какво се е случило?

— Доколкото разбрах, Бур искал да направи снимка на една кобила. Конегледачът е изкарал коня заднешком от обора, за да го докара на определеното за снимката място. Разтревоженото животно се вдигнало на задните си крака, мексиканецът се ядосал и дръпнал юздите. Бур стоял наблизо и получил един ритник. Лекарят отпътувал преди четвърт час.

— Ще трябва ли да отиде в болница?

— Не, ще остане тук. С лекаря дойде медицинска сестра, която ще се грижи за него.

Мейсън се засмя.

— Уитерспоон сигурно няма много да се зарадва за удължения по такъв начин престой на госта си, нали?

— Напротив, той много настояваше Бур да остане — отговори Дела. — Бур предпочиташе да отиде в болница, но Уитерспоон въобще не искаше да чуе за това.