Ърл Гарднър - Племенницата на сомнамбула

Мейсън присви замислено очи и каза:

— Ето какво, Дела. Не ще спечеля никакви пари от мис Дюшен, защото за нея може да се направи само едно нещо и тя самата ще го направи много по-добре от който и да било адвокат. Предай й такъв съвет, заедно с моите комплименти. Ако той е търсач на женски пари, ще използува нейните за по-голям улов, ще цели много по-тлъста плячка. Ще прахоса тези пет хилядарки, за да се наконти и създаде съответна обстановка около себе си. Нека го държи под постоянно наблюдение и в момента, когато заплете пипалата си около някоя богата жена, да се намеси и го заплаши с разобличение.

— Но това няма ли да е изнудване?

— Естествено, ще е.

— Да допуснем, че бъде арестувана за това нещо?

— Тогава ще поема защитата й и то не ще и струва ни пукнат цент. Боже мой, та на какво е заприличал светът, ако една жена не може да прибегне до насилие, когато тя самата е станала жертва на същото! Кажи й…

Телефонът иззвъня. Дела Стрийт вдигна слушалката и след миг се обърна към Мейсън, като покри микрофона с длан.

— Тя е в чакалнята.

— Кажи й да чака. В името на дисциплината ще я оставя да се върти пет минути… Не, проклятие, не ще го сторя. Искам незабавно да говоря с нея! Покани я. Дела, остани. Джексън, вие можете да поработите върху отговора на онзи случай от превозната компания.

С леден глас Дела Стрийт нареди на телефонистката.

— Предайте на мис Хамър, че е закъсняла с осемнадесет минути, но може да влезе.

Като мушна под мишница една пожълтяла папка, Джексън се измъкна тихо.

Миг по-късно вратата за чакалнята се отвори и пропусна млада руса жена, облечена в плетена спортна рокля, която очертаваше контурите на тялото й така, сякаш бе по бански костюм. Тя се усмихна на Пери Мейсън и заговори така бързо, че думите излитаха от устата й почти заедно.

— О! Така много съжалявам, че закъснях.

После премести погледа си от адвоката върху Дела Стрийт. Устните и продължаваха да се усмихват, но очите й бяха хладни.

— Моята доверена секретарка мис Стрийт — представи я Мейсън. — Не я поглеждайте така! От това не ще спечелите. Тя присъствува при разговорите с клиентите и води бележки. Не е необходимо да се безпокоите, знае да държи устата си затворена. Седнете. Искала сте да ме видите във връзка с вуйчо си?

— Искате да остана без дъх, мистър Мейсън — засмя се тя.

— Нямам такова желание, а и не ви е необходимо толкова дихание, за да разказвате. Сядайте и започвайте!

Момичето понаклони леко глава на една страна, полупритвори очи, сякаш го преценяваше, и каза:

— Вие сте Лъв .

— Лъв?!

— Да, роден сте между 24-ти юли и 24-ти август, значи сте от зодията Лъв. Зодия на разпаленост, предприемчивост, магнетизъм. Направляван сте от слънцето. Имате солидно телосложение, печелите слава в опасности, но също сте способен на емоционални реакции…

— Забравете тези неща — прекъсна я Мейсън. — Не губете време да изброявате недостатъците ми. Ще ви отнеме целия следобед.

— Но това не са недостатъци. Това е блестяща зодия. Вие…

Мейсън се отпусна във въртящия се стол и отново я прекъсна.

— Името ви е Една Хамър? На колко сте години?

— Двадесет… двадесет и три.

— Значи ли това двадесет и три или двадесет и пет?

— Значи двадесет и четири, ако сте решили да бъдете точен — понамръщи се тя.

— Отлично! Решил съм да бъда прецизен. Искала сте да поговорите с мен заради вашия вуйчо?

— Да.

— Как се казва той?

— Питър Б. Кент.

— Възраст?

— Петдесет и шест.

— Живеете заедно в един дом?

— Да.

— Родителите ви са починали?

— Да. Той е брат на майка ми.

— От кога живеете под един покрив?

— От около три години.

— И сте загрижена за вуйчо си?

— За сомнамбулизма му, да.

Мейсън извади цигара от кутията върху бюрото си, почука я върху нокътя на палеца си, повдигна очи към Една Хамър и й предложи.

— Искате ли една?

Тя поклати глава. Мейсън запали цигарата си и каза:

— Разкажете ми за вашия вуйчо.

— Не зная от къде точно да започна.

— Започнете от началото. Кога най-напред разбрахте, че ходи насън?

— Преди малко повече от една година.

— Къде?

— В Чикаго.

— Какво се случи?

Една Хамър се изви кокетно в креслото и отговори:

— С вашето бързане ще ме извадите от баланс. Бих предпочела да разказвам по свой начин.

— Карайте тогава.

Тя поизпъна плетената пола върху коленете си и започна:

— Вуйчо е великодушен, но ексцентричен човек.

— Продължавайте. Това не ми говори още нищо.