Ърл Гарднър - Племенницата на сомнамбула

Като си играеше с молива, Мейсън се взря замислено в него и попита:

— А що се отнася до бъдещата ви жена?

— Тя не ще получи ни цент. Моля ви да изготвите договор в този смисъл. Един, който тя ще подпише преди да се оженим, и друг — след това. Така единствено ще се чувствувам сигурен, че не встъпва в брак заради парите ми. Впрочем идеята е нейна. Отказва да стане моя съпруга, докато не уредя нещата така, че тя да не може да получи нищо от богатството ми било под форма на издръжка, било като наследства, ако умра.

Мейсън повдигна въпросително вежди, а Кент се засмя.

— Казано между нас, съветнико 3 3 Официално обръщение към юриста в англосаксонския свят. — Б. пр. , поверително мога да ви съобщя, че веднага след подписването на тези документи ще я обезщетя със значителна сума.

— Разбирам. А сега относно завещанието ви, осигуряващо на Една независим доход в случай на развод с Харис. То може да доведе тъкмо до такъв резултат, какъвто той иска да избегне.

— Вашата мисъл ми е ясна. Изглежда, ще трябва пак да поговоря с Харис. Откровено казано, Една ми е била винаги главната грижа. Непрестанно бе обект на преследване от страна на зестрогонци, но аз ги отстранявах веднага щом ги разкриех, и ето че се появи Харис. Той ми изложи намеренията си в самото начало… Впрочем ще се срещнете с него тази вечер Отложете работата около завещанието с няколко дни, съветнико, но пригответе тези документи, които моята невеста иска да подпише, и ги донесете довечера. Те ще бъдат нещо като проверка. Ако тя покаже готовност да се лиши от всички свои права като моя нас ледница, ще зная, че се свързва с мен по любов.

— Ясно — съгласи се Мейсън.

— Ще можете ли да приготвите документите за тази вечер?

— Ще мога, мисля.

С бърз жест Кент измъкна чекова книжка от вътрешния си джоб, попълни една страница с характерната за него припряност, откъсна листа и го подаде усмихнат на адвоката.

— Попийте го по-добре. Това е, че ви ангажирам.

Без нито дума повече той се обърна и напусна стаята.

Пери Мейсън се обърна с гримаса към Дела Стрийт.

— Ето какво се получи в стремежа ми да бъда етичен и да възпрепятствувам убийства — бракоразводно дело, което никак не ми се нрави; съвещание с долнопробно адвокатче, което е презрителна работа; и договор за уреждане на имуществени отношения, което е проклета чирашка служба.

Секретарката му хладнокръвно протегна опитна ръка, взе чека и каза:

— За всички тези дреболии тук виждам написани пет хиляди долара, които не могат да се открият никнещи по храстите.

Мейсън се усмихна и отвърна:

— За Кент мога да кажа само това — благороден човек. Заведи чека в банката, преди да съм променил решението си и съм му известил да си търси друг адвокат. Свържи се по телефона с д-р Келтън, повикай Джексън и позвъни на Пол Дрейк от Детективска агенция Дрейк, като му предадеш, че имам работа за него.

— Смятате да прибегнете и до услугите на детектив? — попита тя.

— За мисис Дорис Съли Кент, и то в широка степен. Когато трябва да договаряш издръжка с професионална изнудвачка в брака, един грам информация е далеч по-ценен от килограм разговори.

Дела Стрийт измъкна списък с телефонни номера и започна да изпълнява поставените й задачи със спокойната и ефикасна сигурност на човек, изкусен в работата си.

Пери Мейсън стоеше до прозореца, зареял замислен поглед в уличния поток под себе си. Изведнъж се извърна, изтегли едно от чекмеджетата на бюрото и извади бинокъл. Когато бе отново до прозореца, той го отвори, поднесе бинокъла до очите си и се наведе навън.

Дела Стрийт, без да е получила някакво нареждане, с отмерено движение постави слушалката върху вилката на телефона по средата на разговора и в следния миг моливът й бе насочен към бележника, готова да записва.

С очи, приковани в бинокъла, Мейсън продиктува:

— 9 — R — 8 — 3 — 9 — 7. — Номерът бе вече в бележника на секретарката.

Мейсън сне бинокъла и затвори прозореца.

— Записа ли, Дела?

— Да. Какво означава това?

— Номерът на открит спортен зелен пакард, шофиран от жена в синя рокля, проследяваща нашия клиент Питър Б. Кент. Не можах да видя лицето й, но ако краката й не лъжат, има хубава фигура.

Пери Мейсън говореше по телефона с д-р Келтън, когато Пол Дрейк се появи на вратата.

— Дела ми каза да дойда. Искал си да ме видиш? Мейсън кимна, посочи му Креслото и продължи на телефона.

— Какво знаеш за сомнамбулизма, Джим?… Добре, имам един случай за теб. Човекът не знае, че ходи насън. Много е нервен. Обикалял из къщата на бос крак с нож в ръка… Ще дойдеш с мен довечера да го видиш. Не се налага да вечеряме там, слава богу… Как, по дяволите, мога да знам дали ще забие нож в нас. Ще нощуваме там. Ще ти позвъня в 19:30. Необходимо е да го изследваш, защото жена му иска да го обяви за невменяем… Е, да, понякога е така със съпругите… Предвижда се и хонорар, разбира се, но не се тревожи за парите, преди да си видял племенницата… Бих казал!… Ясно, ще мина да те взема от клуба. — Мейсън затвори телефона и отправи усмивка към Пол Дрейк.