Ърл Гарднър - Племенницата на сомнамбула

— Не ми казахте как го предпочитате, с каймак или захар, така че сложих както ми попадна.

— Няма значение. Нали е горещо кафе. Боже мой, така се вълнувам!

— Горе главата. Скоро всичко ще свърши. Новини ще имаме около 10:00, а може би и по-рано.

Тя взе кафето, поблагодари му с усмивка и затвори, вратата. Мейсън се завърна в дневната. Слугата тъкмо разтребваше масата.

— Вашата чаша и чинийка, сър? Мейсън сви рамене.

— Забутал съм ги някъде и, не помня къде. Разглеждах картините в коридора, а после обиколих и из пациото. Без съмнение ще се намерят.

— Разбирам, сър.

— Как се казвате?

— Артър — Артър Коултър, сър.

— Служите като шофьор и същевременно като главен прислужник?

— Да, сър.

— Каква е колата на мистър Кент?

— Закрит пакард и форд с отварящ се покрив. Трябва да изкарам пакарда. Струва ми се мистър Кент спомена, че вие ще карате?

— Точно така. По-добре пригответе колата, Артър.

Шофьорът изчезна безшумно с маниера на добре трениран прислужник. В следния миг на прага се появи Кент с куфар и пардесю в ръка.

— Добре е да си вземете палтото, мистър Мейсън.

— Отивам — и той се отправи към хола, от където взе палтото и шапката си. Като се върна, Люсил Мейз се присъедини към тях. Кент отвори вратата. Чу се шум на работещ мотор. След малко светлините на фаровете се плъзнаха по завоя и блестящ пакард спря гладко пред тях. Артър скочи от колата, отвори вратите пред тях и подреди багажа. Мейсън се настани зад волана.

— Би трябвало да има още един-двама души — засмя се той. — Чувствувам се като самотен вестител на меден месец.

— Вие сте Купидон — отговори Кент.

— Това е нова роля за мен, но ще се потрудя да преживявам и от нея.

После включи скоростния лост, умело отпусна амбреажа и когато колата се понесе плавно, обърна се към Кент.

— Нека уточним сега всичко, та да няма грешка. Кент изпъна една от сгъваемите седалки, седна на нея и се наведе напред така, че главата му се оказа на сантиметър от лицето на Мейсън.

— Ще отида направо в съда на Юма, така ли? Мейсън кимна, насочи за кратко време вниманието си в смяната на скоростите и после отговори, без да снема поглед от пътя пред колата.

— Да. Намерете телефониста, ако имат вътрешна централа, ако не — този, който отговаря на служебния телефон. Кажете му, че очаквате важен разговор и да ви свърже незабавно, когато ви потърсят. Ще ви телефонирам веднага щом получа окончателното решение. След това се установете в хотел Уинслоу в Юма и чакайте. Ако не ви се обадя отново до 18:00, може да поемете за медения си месец, но не забравяйте да ме уведомите къде мога да ви търся.

— Ще започнете ли дело срещу Мадъкс?

— Ще го оправя аз този разбойник, но, струва ми се, делото трябва да се заведе в Чикаго. Налага се да уточня този въпрос.

— Дайте му да разбере, че няма място за компромиси.

— Оставете го на мен — стисна мрачно зъби Мейсън и натисна педала на газта почти до дъното.

Пери Мейсън почука леко по вратата на Една Хамър. Тя я открехна и възкликна зарадвана.

— О, вие ли сте? Как оставихте младоженците?

— Твърде много в облаците — усмихна се той — и се надявам, че заради това не ще ме оставите да стърча пред стаята ви.

— Влезте, моля, и ми разкажете всичко. Не забравяйте, че съм жена и че за нашия пол женитбата значи твърде много, ето защо не пропускайте нито една подробност.

Мейсън се настани в креслото и се засмя.

— Пристигнахме на летището. Пилот с люшкаща се на ръката му каска дойде и се представи. Малкият чартър бе готов, моторът работеше равно. Вуйчо ви и мис Мейз се настаниха. Разменихме си по няколко остроумия и накрая мис Мейз ми изпрати въздушна целувка. Пилотът зае мястото си, откара машината до пистата, провери мотора, нагласи се срещу вятъра и се вдигна. Слънцето току-що изгряваше. Хълмовете отвъд Бърбанк бяха облени в синьо и… О, да, едва не забравих. Метеорологичният бюлетин предрича ясна видимост, лек попътен вятър, неограничен таван и отлични условия за летене до Юма.

— О, вие прозаични адвокати!

— А какво правихте вие?

— Чисто и просто умирах от глад. Веднага щом заминахте, телефонирах за такси, което да ме чака на ъгъла. Измъкнах се през задната врата, отскочих до Холивуд и закусих. После се прибрах шумно и заявих, че съм взела автобуса от Санта Барбара и съм много изгладняла. Разпоредих се за закуската и тя ще бъде сервирана всеки момент.

— Прислужникът се чудеше какво е станало с моята чаша за кафе.