Ърл Гарднър - Племенницата на сомнамбула

Кент скочи и се запъти към вратата.

— Хайде Хелън! Обади се веднага да ангажираш места за самолета!

В следния миг те напуснаха заедно стаята.

— Е, Джим, какво мислиш за него? — обърна се Мейсън към д-р Келтън.

Докторът замислено изпусна облак дим от пурата си и промълви:

— Проклет да съм, ако зная. Този негов номер е симулация.

— Имаш предвид гърчовете?

— Да.

— Тогава това не са признаци на нервно разстройство?

— Не. Известни контракции на асоциирани мускулни групи, повтарящи се неволево и периодично, съставляват заболяване, общоизвестно под названието тик. Като изключим формата на тригеминална невралгия, дължаща се на дегенеративни изменения в сетивния лицев нерв, наречен троичен, тиковете не са болезнени. Но това не е тик. Наблюдавах го внимателно и бих се заклел, че ни разиграва симулация.

— Но защо му е на Кент да симулира нервно разстройство? Бори се срещу твърдението на жена си, че е побъркан. Мъчи се да докаже, че е съвсем нормален. Затова ме накара да доведа тук и теб.

Д-р Келтън поклати замислено глава.

— Значи той пожела да доведеш лекар да го наблюдава?

— Да. Струва ми се, че племенницата има пръст в това внушение, но предложението дойде от негова страна.

— Накарал те е да ме доведеш тук, за да направи демонстрация. Както повечето симуланти той надценява възможностите си да измами лекаря. Твърде вероятно е да заблуди домашния си лекар, но тези представления не могат да минат пред специалист психиатър.

— Какво цели тогава?

Келтън сви рамене.

— Що се отнася до сомнамбулизма, значи ли той нещо?

— Искаш да кажеш като симптом на умствено разстройство?

— Да.

— Не. Сомнамбулизмът се дължи обикновено на някаква емоционална задръжка, затормозеност, своето рода асоцииране на идеи у индивида. Това не е проява на умопобърканост. По-близо е до известен тип самовнушение, аутохипноза от подсъзнателен тип.

— Стават ли сомнамбулите по-активни при пълнолуние?

— Да.

— Защо?

— Казано откровено, Пери, не ни е известно.

— Ето ти, значи, нещо ново — засмя се Мейсън. — Клиент те наема да докажеш, че не е побъркан, а се прави на луд.

— А да не говорим — вметна сухо Келтън — за милия му навик да обикаля нощем из къщата с голям готварски нож в ръка.

Люсил Мейз, слаба жена с дълги крайници и стройна фигура, посрещна с открити очи преценяващия поглед на Пери Мейсън.

— Аз съм медицинска сестра — представи се тя, — мистър Кент е с двадесет години по-възрастен от мен. Естествено хората считат, че се свързвам с него заради парите му но не е така. Искам да ви уверя лично, че съм готова да подпиша всякакъв документ, който да гарантира моята материална незаинтересованост към него.

— Благодаря ви — поклони се леко Мейсън. — Доволен съм, че ми се предостави възможност за този разговор. Между другото, разисквали ли сте тези проблеми с мистър Рийз?

— Не — усмихна се тя. — Той не ме обича. Страда от хипохондрия и не харесва хора, които не го глезят. Харис, богатият годеник на Една, му угажда винаги. Ето на, и тази вечер той започна да капризничи, като настояваше, че в спалнята му става течение. Харис веднага се съгласи с него, разтича се и уреди така нещата, че Рийз и Мадъкс да разменят стаите си. Това не ще се понрави на мистър Кент, когато узнае. Толкова пъти съм му повтаряла да не се подвежда от въображаемите му оплаквания.

— Кент не знае ли за смяната на стаите?

— Не. Случи се точно след вечеря. Питър бе на телефона, а всички останали бяха там и…

Вратата се отвори внезапно и Кент нахлу в стаята. Като обхвана с ръка Люсил през кръста, той предложи:

— Ако идем веднага в солариума, ще бъдем навреме за напитките. Харис тъкмо приготвя един от прочутите си коктейли.

— Много добре — кимна в съгласие мис Мейз, но очите й бяха спрени върху Мейсън. — Исках само да ви изложа лично позициите си, мистър Мейсън.

Мейсън поклати одобрително глава и се обърна към Кент.

— Налага се веднага да изготвя пълномощно и да го подпишете. Ще ми е нужно за получаване на окончателното решение за развода. Също така трябва да изпратя някого в Санта Барбара, за да смени моя човек, който държи под наблюдение Дорис Съли Кент.

Питър посочи с ръка към една врата, водеща към свързано с библиотеката помещение, откъдето се чуваше весел смях.

— По-напред искам да ви представя племенницата си и Джери Харис, младежа, за когото е сгодена. Той е готов да стори всичко в наша услуга.