Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

— Какво се случи? — попита Мейсън.

— Във вторник Ферел трябваше да тръгне на почивка. Не отиде никъде. Отиде до онази къща и започна да организира щаба си. Беше ми казал да бъда там малко преди девет във вторник вечерта и да водя Том със себе си. Не казах на Том за какво ставаше дума. Отидохме там с колата му. Точно преди да се отбием от магистралата минахме покрай една кола, която излизаше оттам. Беше госпожа Ферел, въпреки че тогава не го знаех.

— След това какво се случи? — попита Мейсън.

— Когато стигнахме къщата, оставих Том да чака в колата. Влязох, за да говоря с Ферел. Така го бяхме намислили. Том дори не знаеше за какво става дума и защо беше там. Трябваше да уведомя Том по обратния път и да видя дали би желал да се присъедини към нас, като се бяхме разбрали, естествено, че след като Ферел поеме контрола, ще постави Адисън извън управленческия пост, а на Том, Мърна и мен ще даде отговорни постове и голямо повишение на заплатите. Също така, трябваше да получа признанието си за дефицита и той трябваше да бъде прикрит.

— А какво всъщност се случи, когато отидохте там? — попита Мейсън.

— Намерих Ферел в много изнервено състояние. Каза ми, че е качил в колата си малко русо момиче на име Вероника Дейл, което бягало от ужасния живот в малкия град, където майка му държала ресторант. Смилил се над нея и й казал, че ако отиде с него до къщата и изчака докато той приключи своята работа, ще я заведе в града и ще й намери подслон.

— Възнамерявал ли е да го направи?

— Не знам — каза тя. — Вероятно е мислел, че може да я уговори да остане в къщата до сутринта. Вероятно е възнамерявал да я заведе в града. Ферел си падаше малко женкар, когато условията бяха подходящи. Знам, че е свалял доста непохватно Мърна.

— Продължавайте — каза Мейсън. — Какво се случи?

— Той ми каза, че по някакъв начин неговата съпруга в разбрала за мястото, отишла е там и за нещастие е заловила Вероника. Той казал на Вероника да се измъкне през задната врата, но съпругата му я е видяла. Тя си е помислила, че това е любовно гнездо и щяла да поиска развод с цялата произлизаща от това публичност и скандал. Страхувал се е да каже истинското предназначение на мястото на съпругата си, защото се страхувал, че тя няма да му повярва.

— И вие как постъпихте? — попита Мейсън.

— Той ми каза, че е размислил, и единственото нещо, което може да направи, беше да се върне в града и да отиде при съпругата си, да й покаже моите признания, да ме вземе със себе си и аз да разкажа на съпругата му истинската причина за онова място и че ще се доверим на съпругата му да запази цялата работа в тайна. Той каза, че това било единствения изход. Каза да изляза навън и да кажа на Том да си върви в къщи и сме щели да тръгнем веднага, след като той потегли.

— И вие направихте ли това?

— Отидох при Том и му казах да си отиде в къщи и да не казва, че е бил там. След това Ферел се качи горе, за да вземе признанията, които бях подписала. Бяха в куфара му в една от спалните на горния етаж. Възнамеряваше, разбира се, да ги използва като опора, за да подсили разказа пред съпругата си. Но когато видях признанията — е, помислих си, че аз също трябва да получа нещо. Казах му, че ако му съдействам както той искаше, моите признания трябва да бъдат скъсани и моят дефицит да бъде покрит без значение дали това с акциите ще се осъществи. Това го ядоса, казахме си доста неща и не знам какво ме прихвана, но неговия куфар стоеше там и пистолетът беше върху него. Той държеше признанието в ръка. Аз грабнах пистолета, насочих го срещу него и му казах да ми даде признанието. Разбрах веднага щом го направих, че съм допуснала ужасна грешка.

— Какво се случи?

— Той ме удари и когато ме удари, пистолетът гръмна. Това беше патрона, който мина през прозореца. След това той се сборичка с мен. Изви ми ръката. Гънките на палтото ми бяха върху китката ми и когато ми изви ръката, той изви пръста ми срещу спусъка. Извиках от болка и му изкрещях да спре, но той продължи да ми извива ръката и пистолетът гръмна. Куршумът мина през палтото ми и в главата му. Той падна и умря веднага. Предполагам, че защото палтото беше върху цевта, нямаше никакви следи от барут по лицето му.

Аз се паникьосах. Исках да се отърва от пистолета и от празните патрони. Просто не мислех, а и без това не разбирам много от такива неща. Отворих прозореца и изстрелях останалите патрони в земята. След това извадих гилзите от пистолета и го захвърлих колкото се може по-надалеч в тъмнината. Поставих гилзите в джоба си и след това осъзнах, че бях безпомощна с един труп. Затворих прозореца, изгасих газовата лампа и маслените лампи долу. Трябваше да изляза и то бързо. Помислих си да пътувам на стоп, но не исках, защото можеше да си навлека неприятности. Не съм млада и хубава като Вероника. И не исках да оставям следи.